Михаил Василиев

превод: Литературен свят

Колкото по-дълго продължава кризата в Либия, толкова по-очевиден става фактът, че събитията срещу режима на Кадафи (както и да се отнасяме към него) съвсем не са «народна революция». По-скоро става дума за грубо вмешателство във вътрешните работи на суверенна държава от страна на транснационалните корпорации, кръвно заинтересовани да си присвоят лакомото парче от либийските нефтени находища. Все пак 3% от световните запаси на черно злато - а това не е дреболия, за тях може да се предприеме и нещо повече, отколкото свалянето на обявения за «диктатор» Кадафи.

А след като е така, нека си зададем и друг въпрос. Гражданската война в Либия, както е известно, беше предшествана от т. н. «революции» в Тунис и Египет. А не бяха ли и те инспирирани отвън? Не стои ли зад «вълната от народно недоволство», отнесла управляващите с десетилетия тези страни режими някаква сила, решаваща с чужди ръце проблемите си? Има основания да се мисли, че е така. За тях, разбира се, не пишат официалните медии нито в САЩ, нито в Европа, нито в Русия. Но ако се поровим в Интернет, можем да се натъкнем на твърде любопитни разсъждения, които, както изглежда, напълно имат право на съществуване.

Интернет-ресурсът PuppetWorld публикува материал, в който се твърди,  че зад събитията в Тунис и Египет стои небезизвестният клан Ротшилд. Мотивът - желанието да унищожи потенциалните си конкуренти - ислямските банки. Тези банки, твърди авторът на материала, независимо от кризата и нейните последствия, стремително се развиват и са много по-стабилни от западните.

Тук вероятно трябва да се кажат няколко думи за ислямският банкинг като такъв. Към общите правила, по които той функционира, могат да се отнесат общата забрана на лихвата, забраната на спекулации, забраната на хазартните игри - провеждането на лотарии и т. н. Също така могат да се отбележат социалните и етични условия на подбор на икономическите действия. Към това особено се отнася забраната на инвестиции в производството и потреблението на алкохол, проституцията, порнографията, обработка на свинско и търговията с него, както и на месо на други  животни, заколени в нарушение на правилата, установени от шариата. «Същността на ислямската икономика е преди всичко в отказа й от лихва и фючърсни сделки. Най-близо, като методика на работа, й подхожда понятието «проектно инвестиране», което е свързано с подялбата на риска, дяловото участие. Банката не получава лихва, банката проучва от човека, който е дошъл при нея за помощ, предложения бизнес-план, анализира рисковете… Ислямската икономика стои на позицията, че «парите миришат». Например, Вие не можете да използвате пари, получени от алкохол, даже ако този алкохол е продаден на пиещи немюсюлмани » - така охарактеризира особеностите на този начин на водене на бизнес председателят на Ислямския комитет в Русия Гейдар Джемал.

Напълно очевидно е, че при такъв бизнес подход ислямските банки са потенциално способни да привлекат към себе си голям брой клиенти, в това число дори и от Европа, където, как известно, процентът на мюсюлманско население непрекъснато расте. Това мнение широко се разпространи и в световните медии. «Независимо, че понастоящем климатът е неблагоприятен, потенциалът на ислямския банкинг в Египет е огромен, и трябва да се очакват нови действия на Ислямската Банка Абу-Даби в Египет, с възможно придобиване на контролния пакет акции», пише изданието Executive. В последния доклад на Business Intelligence за Близкия Изток това мнение е изразено пределно ясно: «Ако Ислямската Банка Абу Даби успее с внедряването на услуги за мюсюлманите, за нея се открива целият пазар. Вече видяхме как някои местни банки започват да разпространяват свои ислямски продукти в контекста на предстоящата схватка за потребители, която, както те предполагат, едва започва».

В статията на The New York Times «Ислямският банкинг се вдига от нефтеното богатства, настигайки немюсюлманския», публикувана през ноември 2009 г., се казва: «Нефтеното богатство обуславя ръста на ислямския банкинг, в който, съгласно законите на Корана, се забранява начисляването на лихва. В допълнение към ислямския кредит съществуват ислямски облигации и ислямски кредитни карти. Кредити и облигации, които не противоречат на Корана, вече са достъпни и в САЩ. Този бизнес сега придобива истински глобален характер, счита Хаваджа Мохамед Салман Юнис, управляващ директор на подразделение на Kuwait Finance House - втората по величина ислямска банка на Малайзия. «В следващите 3-5 години ще видим появата на ислямски банки в Австралия, Китай, Япония и други части на света», - заяви той».

По такъв начин най-големите европейски банкови къщи, в т. ч. и Ротшилд, се оказаха под заплахата да изгубят своите печалби. Още повече, че през май 2010 г. Ал Матери, зет на сваления президент на Тунис Бен Али, откри първата ислямска банка на Тунис - банка Зитуна. Това откриване беше първата крачка в новата програма на президента по провеждането на обширни реформи, които да направят Тунис «полюс в банковите услуги и финансов център в региона». Всичко това, уверен е авторът на статията в PuppetWorld, подрива властта и печалбите на централната банка на страната, която е владяна от Ротшилд и техните съучастници. Ответният удар не закъсня. На 20 януари 2011 г., т. е. на следващия ден след като 33 души от клана Бен Али бяха арестувани за «престъпления срещу нацията», първа ислямска банка Зитуна беше погълната от Централната Банка на Тунис (банка, под контрола на Ротшилд).

Според твърдението на PuppetWorld, сегашните арабски «революции» се извършват под предлог установяване на демокрация и сваляне на деспотите, но истинската им цел е отначало да създадат хаос и вакуум на ръководство, за да предложат след това екстрено  решение: поставяне на марионетки, които ще слушат Ротшилд. «Ротшилд искат мюсюлманите да преминат от политическия гнет на жестоки диктатори към икономическо робство, под контрола на банкера лорд Ротшилд… Гражданите получават свобода на словото и събиране, но стават икономически роби», подчертава се в материала.

Всички тези «революции», твърди се в материала, са по-скоро координирани на най-високо ниво в  Международната кризисна група (International Crisis Group) на Ротшилд. Мохамед ал Барадеи, който се приподнася като новият лидер на Египет, е попечител на Международната кризисна група. Друг член  на нейния съвет на директорите е небезизвестният Збигнев Бжежински. Още един твърде известен господин - Джордж Сорос - заседава в Изпълнителния й комитет.

Арабските «революции» се извършват по същата схема, по която и «цветните революции». Тя беше успешно реализирана в грузинската «революция на розите» от 2003 г., украинската «оранжева революция» от 2004 г., «революцията на кедрите» в Ливан, «революцията на лалетата» в Киргизия през март 2005 г., а така също «жасминовата революция» в Тунис. Иранската «зелена революция» през 2009 г. беше неуспешна. А най-първата от тези революции беше свалянето на сръбския президент Слободан Милошевич от силите на младежкото движение «Отпор», активистите на което заявяваха, че получават инструкции от сътрудниците на  американския Институт „Алберт Айнщайн”, който, на свой ред, се финансира от Фонда Сорос и Националния фонд за поддръжка на демокрацията. Забележително е, отбелязва се в статията, че няколко организатори на уличните протести в Египет са били футболни привърженици на «Отпор».

По-нататък. През 2007-2008 г. финансираната от Сорос организация Freedom House приведе в действие програмата «Ново поколение адвокати». Програмата, финансирана от Близкоизточно партньорство, имаше за цел да поддържа младите активисти на гражданското общество, работещи за политически промени в Близкия Изток  и в Северна Африка. В Тунис кампанията оглавиха «Адвокати срещу корупцията». Както съобщи сайтът Freedom House, група «журналисти, адвокати и други активисти, привърженици на демократични реформи», се срещнали с тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс по време на пътуване във Вашингтон за Международния ден за правата на човека на 10 декември 2008 г.

През май 2009 г. с групата активисти-дисиденти се срещна новият държавен секретар Хилари Клинтън. Freedom House съобщи на сайта си, че групата посетила също така и «държавни чиновници на САЩ, членове на Конгреса, медиите и аналитичните центрове… След връщането си в Египет момчетата получили неголеми грантове за реализацията на инициативи, такива като пропаганда на политически реформи чрез Facebook и др.». А през 2010 г. Институтът «Отворено общество» на Сорос финансира грант, наречен «Може ли благодарение на «Туитър» да се намери път към демокрацията? Перспектива на медийното участие в Африка». Ще напомним, че именно «Фейсбук» и «Туитър» станаха основни средства за организирането на революцията в Египет. Нужни ли са още доказателства?

Да резюмираме. «Националният фонд за поддръжка на демокрацията» и Джордж Сорос са хвърлили милиони долари в подготовката на северноафрикански учители, адвокати, журналисти и млади активисти. От 2009 г. те повече от два пъти са засилили своята обучаваща програма. Случайно ли е, че именно през това време дойде краят на многогодишната власт на управляващите режими в Египет и Тунис? Всеки може да си отговори сам на този въпрос.

news.km.ru, 4.03.2011