СЛАДОЛЕД
И все пак ще те срещна във неделя,
навярно ще е четири без пет
и двамата със нея ще крачите по кея,
а аз ще съм случаен силует,
във който гръмкия ти смях ще падне,
като препънал се забързан минувач
и тя във този миг ще те попита:
„Да хапнем ли ванилов сладолед?”
Навярно ще решиш, че е различно,
а тръпката е нова и добра,
но цикъла завърта се и ето -
ванилов сладолед и пустота…
И късно е,
неделята преваля -
часът е вече четири без пет,
към мене не поглеждай -
аз съм друга
и даже не обичам сладолед.