Адам Пуслоич е роден през 1943 г. в Кобишница, недалеч от Неготин, в Тимошката покрайнина. Сръбски поет, есеист, публицист. Преводач от румънски, френски и руски. Автор на голям брой поетични сборници, сред които “Съществува земя” (1967), “Падам към небето” (1970), “Слепешком” (1973), “Религия на кучето” (1974), “Гранки” (1977), “Окована уста” (1982), “Врата на изток” (1987), “Кръвообращение” (1987), “Пандемониум” (1988), “Музей на черната покрайнина” (1990), както и на книги с преводи на големите румънски поети: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Джордже Баковия, Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску и др.
Носител на редица национални и международни литературни награди, почетен член на Румънската академия.
Дългогодишен секретар и председател на Съюза на писателите в Сърбия и Югославия, организатор и аниматор на редица международни писателски срещи в Югославия, Румъния и други страни на Европа.
Негови стихове са преведени на повече от 20 езика.

Публикации:

Поезия:

ВЕЛОСИПЕД/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 3 ноември 2008

ПОЕТЪТ Е РОД С КОГО?/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 4 декември 2008