МОЛИТВА
превод: Татяна Любенова
МОЛИТВА
Боже, който на Съветската държава
позволи да цъфти в дивна сила и слава,
Боже, Съветите спасил от беди,
Боже, венчал ги с гърма на победи.
Боже, помилвай ни в смутните дни,
Боже, Съветската власт ни върни.
Ние те молим в горчивите дни,
държавата наша предишна върни!
И избави ни от изкушение,
пътят кажи ни за избавление.
Стене, измъчен, грешен народ,
загива под гнета на срам и несгоди.
Боже, лукавата власт отхвърли,
Боже, Империята ни съхрани!
——————————
МОЛИТВА
Боже, который Советской державе
Дал процвести в дивной силе и славе,
Боже, спасавший Советы от бед,
Боже, венчавший их громом побед.
Боже, помилуй нас в смутные дни,
Боже, Советскую власть нам верни!
Молим Тебя в эти горькие дни.
Боже, державу былую верни!
Молим, избавь нас от искушенья
И укажи нам пути избавленья.
Стонет измученный грешный народ,
Гибнет под гнетом стыда и невзгод.
Боже, лукавого власть изжени,
Боже, Империю нам сохрани!
“Завтра”, март 1994 г.
——————————
День литературы, 20(50), 12.12.2000
***
Аз с късмет се родих,
ще си ида без риза
под стареещ и душен,
вятър безимен.
Кучета ще залаят
и петли ще пропеят,
ще напишат дърветата
нощни поеми.
Как ще пишат, не зная,
за тъгата ще пишат,
че в сърцето ми влезе,
като мойта Русия.
А без нея поетът,
песен собствена няма.
Туй е всичко.
Умирам…
Разбудете зората.
1965
——————————
***
Я в рубашке родился,
Без рубашки умру
На стареющем, душном,
Безымянном ветру.
И пролают собаки,
Отпоют петухи,
И напишут деревья
Ночные стихи.
Как напишут, не знаю,
Но напишут про грусть,
Что вошла навсегда
В мое сердце, как Русь.
Без нее нет поэта,
Песни собственной нет.
Вот и все.
Умираю…
Разбудите рассвет.
1965
