Борис Примеров
Борис Терентиевич Примеров, руски поет и преводач, е роден на 1.07. 1938 г. село Матвеев Курган, Ростовска област, СССР, в семейство на казаци. Баща му е участник във Великата Отечествена война. После войната семейството се премества в станица Мечьотинская, където бащата работи в колхоза. Живее и работи в Ростов на Дон, после в Москва. Член на Съюза на писателите (1968). Завършва Литературния институт „Горки” (1971). Публикува от 1961. В поезията си продължава традицията на Колцов и Есенин. Сборници с лирика: „Синевой разбуженное слово” (1964), „Некошеный дождь” (1967), „Румянец года” (1971), „Весенний гость” (1972), „Наедине с родимым небом” (1972), „Талая заря” (1974), „Вечерние луга” (1983), „След шмеля” (1988) и др. След 1992 г. е на страната на антиелциновата опозиция, посещава митинги и шествия. По време на разправата на Елцин с Върховния Съвет Примеров е сред защитниците на парламента. По думите на негови познати, преживява тежко поражението. Самоубива се на 5. 05. 1995 г. в Переделкино, на 56 г. Обесвайки се във вилата си, поетът оставя предсмъртно писмо, в което пише: „Пред Русия има три пътя: аз избирам смъртта. Юлия Владимировна Друнина ме вика… Не искам да живея с утайки като Лужков и Елцин… Опомни се, народе, и свали кликата… такава не е имало и няма да има на света”.
Публикации:
Поезия:
МОЛИТВА / превод: Татяна Любенова/ брой 27 март 2011
ДЕНЯТ НА ВИШНЯТА/ бележка: Спаска Гацева/ брой 36 януари 2012
