Радосвета Миркова е родена на 10.02.1959 г. в гр. Кърджали. Завършва гимназия в родния си град, а висшето си образование във ВТУ ” Кирил и Методий”. След дипломирането си известно време живее със семейството си в Разград, София, Москва, а от 1992 г. отново в Разград. Авторка е на десетина стихосбирки с лирика и хайку, между които - “Полифонично” (2005), “Люляково синьо” (2006), “Огън и лед” (2006), “Дъждовна нежност” (2007), “Тичинки смях” (2007; хайку), “Обли ветрове” (2008), “Греят луни - тичинки” (2008), “Постигнато мълчание” (2009), “Пшеничени дни” (2009; хайку, сенрю, краткомислия), “Слънце, облаци и… канела” (2009; избрана лирика). Вдъхновението си намира в простичките неща и в самотата. Маргарита Петкова определя нейното поетично светоусещане като постигнатата твърдост на мекотата. Нейни стихове са превърнати в песни по музика и аранжимент на Кирил Ламбов. Отличавана е с награди на местни и национални конкурси. Печели първо място в националния конкурс за хайку-поезия - гр. Мелник (2007) и голямата награда в конкурса “Горчиво вино” в рамките на Мелнишки вечери на поезията (2008).

За  връзка с автора: radost1960@abv.bg

Публикации:

Поезия:

ЗЕМЯТА КАТО ПЪТ КЪМ НЕБЕТО/ брой 27 март 2011

В СВЯТАТА ДО ПОЛУДА БЕЛОТА/ брой 37 февруари 2012

Интервю:

РАДОСВЕТА МИРКОВА: „ПОЕЗИЯТА Е БЕЗСЪНИЦАТА НА СМИСЪЛА…”/ автор: Лияна Фероли/ брой 37 февруари 2012