Георги Джагаров

Кой може да повярва в тишината,
която казва, че си мъртъв ти?
Би трябвало да духа черен вятър
и черен дъжд над всичко да плющи!

Сърцата тази нощ ще те намерят.
Ний тръгваме по дирите ти пеш.
И дебне побеснялата потеря,
и еква неизбежният гърмеж,

и бликва млада кръв…
Къде се скриха
убийците от нашите очи?
Сега нощта на твойта смърт е тиха.
Един народ размисля и мълчи.

Когато е загинал в боя гений,
тогаз защо сме ние на света?
Или не сме от българка родени?
Или сме се смирили пред смъртта?

Не, ний горим в една борба и вяра!
И кръв една във жилите играй!
Ний връщаме за всичко с пълна мяра
и зарад теб ще връщам - докрай!

Нощта на спомена е толкоз тиха,
но тръпнат враговете ни от страх,
че от куршума, с който те убиха,
сега куршум отливаме за тях!