СЛАДОСТ
СЛАДОСТ
О, цвете, цъфнало на мойте устни!
Ти влюбения мъж примамваш лесно
и със прашеца меден го лекуваш
от хаоса на неговите мисли.
***
Ако той - истинският, земният,
от плът и кръв,
когото обичам,
отвърне от мене очи,
какво ще правя с песните,
узрели в моето сърце,
какво ще правя с ръцете си,
които го възхваляваха в танци,
какво ще правя с очите си,
които не се умориха да чакат?
***
Всеки човек си има една пътека.
Най-щастлив е този,
чиято пътека дълго криволичи.
Той ще познае голямата умора
и голямата радост.
А голямата радост е толкова проста -
да имаш един човек,
едно дърво
и едно кладенче.
***
На кого да се сърдим
и кого да виним,
че сме все настървени
в този свят уязвим?
Че се вглеждаме рядко
във очите край нас,
че гасиме нападки,
а изпадаме в бяс?
Нежността съществува
зад деветия кръг…
А сърцата гладуват
и се пръскат, и мрат.
***
Неуловими са пътищата на надеждата.
Тя не е в огледалото
на младото момиче,
нито в ритъма
на неговия танц,
нито в немирната му коса…
Красотата е надежда,
но и опасност.
Истинската надежда
е в бастунчето,
с което старата жена
отива за хляб.