“КРАЛ ЛИР” – РЕЖИСЬОРСКИ БЕЛЕЖКИ

Джорджо Стрелер

превод от италиански: Огнян Стамболиев

ДА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ следния факт - историята на Леир - Лир от Холиншед е датирана: 3105 година преди Христа /55 години преди основаването на Рим/. В Израел тогава царува Йуда /Йеровоам/…

16 април 1972


ТРАГЕДИЯТА е разположена от Уйлям Шекспир в една доста отдалечена от нас епоха. В началото на света, но не и извън Времето. Тук има определена абстрактност на ситуациите, без да се губи историческото тълкуване: т.е. това е история от определена епоха. Само че тя е твърде отдалечена от нас. Това е най-отдалечената по време трагедия на Шекспир. Тук се говори за богове и за Господ…

без дата


СЦЕНИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО - едно и основно: театърът на света. Огромно и празно пространство - земя и кал, разкъсано единствено от лъчите на светлината.
ИНТЕРИОРИТЕ - временни пасарели над калта.
Връзка със залата. Да не се играе през цялото време на сцената.
Старците трябва да бъдат истински старци. Гримът не бива да бъде реалистичен: очи,коси,бръчки, устни…
Наоколо само млади и ненаситни гладници…
Лудият и Корделия да се изпълняват непременно от… един актьор!
Спектакълът трябва да бъде ясен, но и да носи и излъчва определена тайнственост.
Да бъде прост и в същото време сложен. Във всеки случай не и “нормален” или “реконструиран” Шекспир.

Сценичното пространство - ТЕАТЪР НА СВЕТА.
Място за театър, което се превръща в един свят. Кръг от дърво. Необработени, груби дъски. Леко сферична или елипсовидна форма… Покрита с кал! Да, именно с кал.
ПРОСТРАНСТВО ТРАГИЧНО, КАЛНО, ПЪРВОЗДАННО!
Простраство, в което се движиш трудно. Паднеш ли, веднага ще се изцапаш.
Гола сцена, която отчайва и изтощава - но въпреки това не е напълно мрачна. На моменти светлината е жестока. Материята тук заблестява… И петна от кръв!
Пространството в центъра, както и пасарелите, служат за кралския интериор. Пасарелите към залата са за мизансцените с Лудия и за странстванията на Лир по света.

22 май 1972


КОЛКО СТАР Е ЛИР? Каква е истинската и предполагаемата възраст на героя? В текста на Шекспир и тази, сценичната? А дали Кент е на 49 години? Една загадка, сред многото загадки на този драматургичен текст - един от най- загадъчните, които някога съм срещал. Да, най-тайнственият!
Конвенционалността на Лир. Не можеш да мислиш за него в романтичен план, като за дребен буржоа.
Кент се преоблича и се явява пред Лир, за да му предложи услугите си. Разбира се, Лир не го познава, макар да е бил край него цели трийсет години. Не го познава, защото е стар, безумен или болен? Не, не го познава, защото не трябва да го познае. Защото е част от неговото бягство. Лир трябва да рухне, като до него трябва да бъде спасението/ което всъщност не е спасение - той остава неподвижен/. От едната страна е Лудия, а от другата - верният приятел. Но нито един от двамата може да направи нещо. Не може да му помогне…
Лудия не обича никого. Любовта му тук е извън сцената. Съобщението на Лудия е тъжно: един луд, отчаян от самотата, пред лицето на Злото. ЗЛОТО НА КРАЛЯ И НА КРАЛЕТЕ ИЗОБЩО…

24 май 1972


СЛЕД «БУРЯТА» НА ЛИР - лудостта на хората, злобата, кръвта и болката настъпва най-неочаквано мир. Лир се пробужда. В същия момент наяве излиза Истината, която е извън нещата. Говори Лир, но в същото време и някой друг. Той, който до последния миг не е знаел какво е тъга и меланхолия. Бавен, спокоен, ясен монолог, сякаш от някой друг свят. Ефектът е поразителен - от драматургическа гледна точка перфектен. Това е изключителен театрален удар - защото е семпъл, логичен, естествен. Лир пътува сам към Небитието. Но той съвсем не е мрачен, не е и отчаян, дори се усмихва!
Корделия, очакваща пробуждането на Лир, гали челото му. Струва й се, че разговаря с друг човек. Гениално! Всъщност Корделия винаги го е виждала такъв. Единствено тя е открила добротата, скрита под маската на гнева и деспотизма. Всичко е било скрито зад един холеричен темперамент. Игра на властта, на навика плюс идеята за живота, който отминава. Приближавено на старостта…
Лир не бива да се появява като стар тиранин, както го представят обикновено. Да, у него има и нещо тиранично, но има и немалко детинско, инфантилно.
Старците в трагедията са трима: Лир, Глочестър и Кент. Те обаче са малцинство сред младите, които са много. А младите тук са доста алчни, ненаситни. Двамата старци са като два мамута сред тези жестоки и безсърдечни животни, които ще властват след тях. Младите направо изгарят от студени и горещи страсти. Изключение прави само Едгар…
Едгар, за да се поддържа играта, трябва да бъде отстранен от системата. Да се превърне в луд, по- скоро самият той да повярва, че е станал такъв. След това може и да се промени, но чак на финала да възвърне началния си образ.
Като се спира на темата за ДРАМАТА НА СТАРОСТТА /не само на един старец и на неблагодарността, както твърдят някои критици!/, Шекспир поставя на другия, положителния полюс един младеж. И така е правил и друг път. Спомнете си, например, «Макбет». Шекспир знае, че животът не спира, че бъдещето е на следващите поколения. Да не забравяме, че тук умират един много стар мъж и една млада девойка. Двата полюса на живота…
Лир е трагедията на човешкото съществуване. Тази пиеса съвсем не може да се вкара в някакви исторически рамки. Историята тук е само един от компонентите. Смешното не е в сенилната психика на краля. То е в анахронизма на ритуала, в целта, която се проектира, и в резултатите. То е в отсъствието на историческа интуиция, в начина, по който се държи този смешен старец пред историята. В това, че не може да се разбере нищо, не в психологически план, а в хуманен и в исторически.

НАЧАЛНАТА СЦЕНА Е МАЛКО МАГИЧЕСКА. И малко приказна. Не съществува точна граница между рецитацията и литургичния ритуал, в който всички вярват и не вярват. Единствено кралят вярва /а дали наистина вярва?/. Тук блестят бижута и декори - средство за представяне на властта. Архаичният свят отбелязва своя последен празник.

5 юли 1972


ЕДНА ПУСТА ПЛАНЕТА БЕЗ ЛЮБОВ. Земя - празна и гола. Смърт и раждане в един миг.Актьорите трябва да стоплят с присъствието си тази тъжна и отчаяна земя. Колкото и да е празна и жестока, все пак не бива да бъде лишена от силни човешки чувства.
Сцената да е място за театър, което да контрастира с Космоса, с неговата огромна и отчайваща празнота…

8 юли 1972


ЗА ДА СТАНЕ ЧОВЕК, ЛИР минава през активната лудост и активното отчаяние.
После го застига Истината. След този страшен сън, той се възражда.
Глочестър, за да стане човек, минава през една пасивна физическа фаза. Превръща се в червей, за да стигне и той до Истината.
Тук трябва да се подчертае разликата между физическата и духовната мъка.
Първата сцена съдържа в себе си централното ядро на един публичен акт. Подчинението на децата пред родителите, на младите пред старите. Ритуалите не могат да бъдат променени. Корделия, най-младата от всички, се бунтува срещу този ритуал, счита го за излишен. Старият крал, възмутен от «бунта» срещу неговата власт, решава да я обезнаследи…
Имам усещането, че определена част от тази трагедия се нуждае от музика.
Това е алегория на старостта, на скръбта, която ослепява и разкрива дълбоката същност на човешката душа.
Митове, вярвания, религии, чувства, образи…
Теми, контратеми, връзки, алюзии. До дълбоката тайна, която не може да се обясни и всъщност не бива да се обяснява.
И всичко тук трябва да бъде логично, естествено, пределно истинско!

10 юли 1972