“ПОЛОВИНАТА ОТ ЖИВОТА” НА ВЛАДИМИР КАРАМИШЕВ

Татяна Любенова   

Преди няколко години в Плевен се появи едно ново име сред писателските среди. Името на Владимир Карамишев. Книгата, която впечатли изключително много четящите хора в града ни, се казваше “Коледно откровение” и бе една малка изненада. Мемоарна книга, която независимо от личния си характер, съдържаше изключително интересни оценки за времето, в което бе живял Карамишев. То пък от своя страна бе твърде интересно, но и оспорвано време - време на едно поколение, което някои с лека ръка зачертаха, други пък крайно възвеличиха. Мемоарната книга на Владимир Карамишев бе “спасена” от такива залитания. Тя бе първи опит, поне в литературното поле на Плевен след настъпване на демокрацията, да се покаже възможно най-обективно, през съдбата и живота на един обикновен човек, изтеклото Време.

Когато по-късно разговарях с Владимир Карамишев за излязлата вече книга, разбрах, че той е изкушен от перото не отскоро, а още от най-младите си години. Донесе ми папки с разкази, два романа. Тези книги не е имало как да станат реалност в онова време. Не защото са противоречали с кой знае какво на идеологията, макар и в тях да има доста нелицеприятни за времето си неща. А защото издаването на една книга от подобен тип и тогава не беше твърде лесно. Известно е как стихосбирки на млади автори чакаха по 15 години, за да видят бял свят, а на някои така и не им излезе късмета. За да се появят пък сега, авторите трябва да имат достатъчно пари. А кой на днешно време има толкова пари, че да си позволи да си прави пир на душата! Затова и подобни художествени книги - романи, разкази, трудно излизат и днес, въпреки така наречената свобода, която относително имаме в тази област. И все пак пишещите хора успяват да намерят някакъв начин, за да издадат книгите си. Друг е въпросът колко от тях са стойностни.

За новата книга на Владимир Карамишев мога спокойно да кажа, че тя е стойностна, такава, каквато беше и първата. Авторът я е нарекъл “Половината от живота” и тя съдържа разкази и новели. Това са 34 прозаични откъса, които изцяло са посветени на темата за любовта. И не случайно, след като читателят прочете всичките тези разкази и новели и затвори корицата  на книгата, на гърба и ще види мисълта на Херцен: “…наистина - половината и при това най-прекрасната половина от живота, е скрита за онзи човек, който не е изпитал любовта…”.

В началото на книгата Карамишев сам е разказал как са се родили разказите. Неговата работа като фотограф е била свързана с чести пътувания. А пътуванията си из окръга той осъществявал с велосипед. И додето въртял педалите, в главата му се раждали сюжетите. После, когато се връщал в къщи, бързал да ги запише с пишещата машинка. Така се събрали тези разкази, които изцяло са обединени от темата за любовта.

Първото и най-важно нещо, което трябва да отбележим за тях е, че те са изключително четивни. Защото Владимир Карамишев умее да разказва увлекателно, с много интересни нюанси - и за героите си, и за времето, в което живеят, и за характерите на всеки от тях. А това качество е едно от най-важните, отварящо пътя на книгата до читателя. Книгата трябва да го заинтригува, да събуди любопитството му, а когато успее да го направи и съпричастен със съдбата на хората, описани в разказите, целта е постигната. Тоест, читателят е спечелен. За “Половината от живота” мога да кажа само, че книгата е тъкмо от  “печелившите”. Тя доставя удоволствие и не само заинтригува с разказаните сюжети, а прави читателя част от съдбата на героите. Те оживяват пред очите му, стават зрими и близки, правят го съпричастен с постъпките им, съдбите, разминаванията, обстоятелствата. Така се осъществява живата връзка между автор и читател.

Трябва да кажем също, че разказаното е не просто четивно. То е направено простичко, ясно и точно, без излишна претенциозност и може би тъкмо затова завладяващо. Нали помните онази мисъл: всяко велико откритие е изключително просто. Да, така е. Няма да определям тези разкази като велики, но те наистина завладяват със своята простота и изчистеност, с точността и сочността на езика, с живостта на атмосферата, в която живеят героите на Карамишев. Те са дошли от живота. Не са измислени изцяло, защото някъде все има някой, който е прототип. Но все пак, авторът си е казал думата - той е направил симбиозата и е обобщил чертите на много хора, за да създаде образите. Не искам да изброявам имената на разказите и новелите, нито да ги разказвам. Те трябва да се прочетат. А и целта на една литературна статия не е да преразказва съдържанието.  Само ще кажа на всички, които в това затрупано от екшъни и трилъри време, все още посягат към книгата, че това е едно нормално четиво, което ще им достави удоволствие, ще ги изведе от напрежението на всекидневието и ще ги заведе в един различен свят. Там, в този свят, има много живи хора. И когато прочетете цялата книга, наистина ще разберете, че Херцен е бил прав: онзи, който не е обичал и не е бил обичан, е загубил половината от живота си или поне не е спечелил тази по-хубава половина, оцветена и оживена от любовта с необичайност и истинност.

Съжалявам, че трагична загуба в семейството на Владимир Карамишев попречи книгата досега да бъде представена пред читателската публика. Това трябваше да стане в края на 2010 година. Но смятам, че за книгата трябва да се кажат необходимите добри думи и тя постепенно ще намери своя път до читателя.

“Половината от живота” е издадена благодарение помощта на дъщерята и внучката на Карамишев - Юлия и Доника, на които той е посветил творбата си. Изданието е на плевенското книгоиздателство “Северно ехо”. Художник  е младата графичка Александра Духлинска.

Прочетете тази книга и търсете своята “половина” от живота, в която най-истинското нещо е любовта.