ПЪРВА БИТКА

Филип Филипов

ПЪРВА БИТКА

Край острова десантът вече плува -
понтони, лодки, хора и коне.
Със заповед: “Зад Дунав или в Дунав!”
Да минат талвега поне!

Внезапно тътени нощта раздират.
В небето лумват огнени следи.
И първите бойци и командири
потъват в гейзерни води.

Но стъпват на брега пехотни роти,
изкачват стъпала - окоп в окоп.
Една безкрайна българска Голгота,
за да възкръсне братът-роб!

Последни схватки - яростни, страхотни.
Денят огрява димни стръмнини.
И литват към Свищов казашки сотни,
а след това - на три страни!…


ПЛЕВЕНСКИ ТРИПТИХ

1.

Не мога този щурм да си представя.
И мъртва долина не виждам аз.
Авлига литва, пее нежно славей,
цветя пламтят, синее яз.

…А ври, а ври под турските табии.
На бял кон Скобелев зове напред.
Тръби отекват. Барабани бият.
Мъже се втурват в боен ред.

Един от двама стига до превала
и среща там смъртта очи в очи.
А на самия връх майор Горталов,
побит на щикове, стърчи!…

2.

Разстилат се стърнища и ливади,
и пътища, и сумрачни гори.
В коли един до друг ранени страдат,
достигат лазарет в зори.

Сред зной и кръв, и пот, едва се диша.
Пристъпва Пирогов - могъщ и стар.
А Бехтерев е двадесетгодишен -
студент-медик и санитар…

Край Вит свещеник патрахила слага.
Лежат убити, голи са съвсем.
Нахвърля бегли скици Верешчагин -
една картина-реквием…

3.

И свършва зиме дългата обсада.
Осман паша с войските е пленен.
Поручик Батенберг в града попада
през първия свободен ден.

По улиците - жертви и покруса.
Но тук народът е суров и твърд.
Ликуват българи, ликуват руси
след много кръв и много смърт!

Гвардейци бдят пред ниска бяла къща -
пореден императорски палат.
Пашата водят, сабята му връщат.
След Плевен следва Цариград!…