БЪРЗО АДАЖИО: САМЮЪЛ БАРБЪР В НОВ ПРОЧИТ

Стефан Д. Стефанов

„Адажио за струнен оркестър” на американския композитор Самюъл Барбър[1]бе гласувано през 2004 г. „най-тъжното класическо произведение” на всички времена от слушатели на програмата на радио BBC Today. Музикалният историк Барбара Хеймън пише за него: „никога не можеш да объркаш за какво разказва това произведение”.[2]

Тъга и поезия, „мелодичен жест, който се извива като арка, подобно на голяма въздишка… и после издъхва и замира в небитие.” Така описва Хеймън Адажиото, което е било изпълнявано в едни от най-драматичните моменти в историята на 20 век - при оповестяването смъртта на Франклин Рузвелт (1945), на погребенията на Айнщайн (1955), на Кенеди (1963) и на Принцеса Грейс на Монако (1982), на възпоменателния концерт за жертвите на атентата на 9 септември 2001 г., в саундтрака на „Човекът Слон” (The Elephant Man) на Дейвид Линч, в най-прочувствения момент от филма „Взвод” (Platoon) на режисьора Оливър Стоун и други.

През 2000 г. обаче парчето е ремиксирано за танцувалната сцена на електронната музика от английския музикант и продуцент Уилям Орбит. Изпълнената изцяло със синтезирани звуци версия на Адажиото е включена в албума на Орбит „20 произведения в модерен стил”, който предлага нов прочит на някои от най-известните класически творби на всички времена, в това число „Зима” на Вивалди, „Ксеркс” на Хендел, „Опус 132″ на Бетовен, „Павана за една покойна инфанта” на Равел и др.[3] Макар електронната версия на Орбит да остава тонално вярна на оригинала, за пръв път дирижиран от Артуро Тоскани (1938), и да запазва характерната тъжна нотка на изпълнението, което е „изпълнено с патос и катарзисна страст, рядко оставящи очите без сълзи”[4], тя пренася изпълнението на съвсем друга плоскост.

Вдъхновен от съвременната интерпретация, холандският DJ Фери Корстен прави преработка на ремикса на Уилям Орбит, която бива включена в лимитирана серия на сингъла (EP), заедно с версия на германския DJ и продуцент ATB. Така се появява Adagio for Strings (Ferry Corsten remix) - повдигащо танцувално парче, изпълнено с енергия, същевременно съдържащо една особена меланхолия, която по интересен начин се примесва с възвишен оптимизъм. Адажиото вече не е бавно, а кара слушателя да се изправи (ако е седнал) или поне да започне да тактува с ръка и/или с крак. Танцувалният ремикс бързо добива широка известност и стои дълго време в денс чартовете и носи на Корстен наградата за най-добър ремикс за 2000 г. на Dance Star UK & USA.[5]

Нестихващата популярност на танцувалната версия на Адажиото вдъхновява и други творци от областта на електронната музика като Armin van Buuren, eRa и Tiёsto да направят свои интерпретации. Прочитът на творбата на Самюъл Барбър, който DJ Tiёsto прави през 2004 г.[6], премахва окончателно и последните следи от меланхолия, съдържащи се в оригинала. На концерти на Tiёsto публиката, състояща се от хиляди или дори десетки хиляди млади хора, изпада в екстатичен транс, възторжено размахвайки ръце във въздуха, подскачайки в захлас под омагьосващия ритъм на парче, което със сигурност се нарежда сред едно от най-жизнерадостните поне на последното десетилетие.

Танцувалните ремикси на „Адажио за струнен оркестър”, един ярък представител на модернизма в музиката, отличаващ се с яснота и „простота на кулминациите”[7], конституират едно особено предизвикателство към естетиката на течението. Модернистичният стремеж към възвишеност, дори и в моменти на тъга, който блика от творбата на Самюъл Барбър, бива пречупен през призмата на новия прочит на постмодерното. Характерното дръзновение да се покаже другата страна - дори другите страни - на една добре позната „истина”, на един несъмнен оригинал, дава на слушателя една осъвременена музикална пиеса, едно тонално приключение, което трансцедентира модерното и открива неподозирана емоционалност. Тъжно и унесено от собствената си печал, Адажиото изведнъж започва да вибрира с енергия и оптимизъм в ръцете на ремикс автора, който леко забързва темпото на едно класическо произведение и го превръща в техно химн, празнуващ чувствеността.

Забързаното ежедневие на 21 век, преоткриващо вдъхновителите си, превежда на своя цифров език наративите на романтици, модернисти и постмодернисти. Ремиксите на „Адажио за струнен оркестър” успешно поставят класическата творба на новата сцена на съвременната култура, постигайки завидна известност сред най-младите слушатели. Докато оригиналната версия на Барбър успява да стане най-продаваното класическо парче в iTunes[8], свалянията на танцувалните прочити на Адажиото от многобройните сайтове за музика надхвърлят  стотици милиони, като само в популярния портал за видео YouTube различните записи на преработката на Tiёsto надхвърлят 6,500,000 гледания.

Велико Търново, 2011

БИБЛИОГРАФИЯ:


 

[1] Barber, Samuel, “Adagio for Strings”, 1938, първо изпълнение под диригентството на Артуро Тосканини. // <http://www.youtube.com/watch?v=RRMz8fKkG2g>, 26.02.2011.

[2] Heyman, Barbara, “The Impact of Barber’s ‘Adagio for Strings’”. // NPR Music, “All Things Considered”, 4.10.2006, <http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=6427815>, 26.02.2011.

[3] Orbit, William, “Pieces in a Modern Style”. // Maverick, 2000 г., <http://www.amazon.com/Pieces-Modern-Style-Samuel-Barber/dp/B000046S1W>

[4] Morin, Alexander , 2001. ”Classical Music: Third Ear: The Essential Listening Companion”. // Backbeat Books. p. 74.

[5] Dance Star UK & USA Award Winners, Performers & Hosts 2000-2004 <http://www.thewiringundertheboard.net/images/projects/dancestarawards.pdf>, 26.02.2011.

[6] Tiёsto, “Adagio for Strings”, изпълнено на церемонията по откриването на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. // <http://www.youtube.com/watch?v=mtGAQEc3_uY>, 26.02.2011.

[7] Downes, Olin, “Olin Downes on music: a selection from his writings during the half-century 1906 to 1955″. // Greenwood Publishing Group, 1968.

[8] Guardian, The, “Big demand for classical downloads is music to ears of record industry”. // 28.03.2006, <http://www.guardian.co.uk/media/2006/mar/28/newmedia.arts>, 26.02.2011.