Никола Инджов

                                                             На Петър Караангов

От Струмица до Свети врач в дъжда, преди да стане сняг,
в подзимието на Огражден струи кръвта ми - древен стяг,
през лопените - царски свещи, и скитовете - царски грях.
И тъй с предтечи и потомци предсказан ми живот живях.

Но аз не бях сърце самотно от Струмица до Свети врач,
под мене бликаха аязма с искри от залезния здрач,
излиташе соколът скитник от силна соколарска длан,
копито биеше пред мене жребец за кесар оседлан.

От Струмица до Свети врач остава ми един превал.
Там белият презморски вятър и кестените е превил,
там листопадът бавен шепот на ручеите е предал,
там неизбежен се въздига преодолимият предел.

Да, словото ми е смълчано. Да, погледът ми е вгорчен.
Не сътворение - пришествие очаквам всеки божи ден
и знам, че в гробищата стари ще се възземат до един,
и ще възкръснат чудодейно синът в баща, бащата в син,

звезда в звездата керванджийска от Струмица до Свети врач,
книжовникът монах в монаха - на свята книга преписвач,
подзимието в друга есен… И аз в очаквания ден -
роден и прероден в живота, в смъртта роден и прероден.

2011