***
По дълбокото дъно на дните вървеше мъжът…
“Оскъдният въздух - той молеше, - нека не свършва.
И нека избегна поредния див водовърт,
и нека изтрая вида на околната мърша.
Изпрати ми спасител, мълвеше, а мене смири.
Не зная защо съм на дъното, Боже, запратен.
Някога вярвах, че в чисти води и гори
пъпа ми хвърлил е моят невидим Създател.
Грехът на бащите ли трябва над нас да тежи?
Те земята превърнаха в пустош, водите - в мъртвило.
Не по наша вина над планетата ужас кръжи.
Не по наша вина във подмолите гаснем безсилни.”
И се сепнаха мъртвите камъни - Глас прозвуча.
Изтръпнаха тварите морски - Гласът се повтори.
Всичко човекът разбра. Съкрушен замълча.

…Страница от ненаписана още история.

Георги Ангелов - НЕНАМЕРЕНИ ХРОНИКИ