МАЙСТОРЪТ НА ФАРФОРОВИ ИЗДЕЛИЯ

Сумако Фукао

превод: Йордан Янков

МАЙСТОРЪТ НА ФАРФОРОВИ ИЗДЕЛИЯ

С цвят на индиго
рисува
планинските хребети

и злато поставя
върху цветята
и птиците.

Далече,
безкрайно далече
от шумните хора,

в къщица
под розова
зимна луна,

майсторът
тихо потъва
в своите мисли…

И още по-тихо
той
се усмихва,

загледан
в следите
на своята четка.


ЮЛСКИ ДЕН

Със широка размахана крачка,
посвирвайки нещо с уста,
златокосият ден
върви през ливадите.

Наоколо -
гъсти треви
и цветя -
червени и сини.
Нататък са нивите.
До безкрая.

Косачи размахват коси.
Жените
секат храсталаци,
изплитат венци,
с нова слама
покриват колибите.

Лястовици
накацват със своите малки на моста
и гледат зелените гърбове
на шараните.

Юлският ден,
запретнал до лакти ръкави,
се приготвя за жътва…


РАННА ЕСЕН

Хладно утро,
в което така ми е нужна
топлина…

Падат и падат
край моя прозорец
сенки на сиви врабци.

Поглеждам далече напред -
да се стопля
от своите малки надежди…

Приятелю,
съотечественико,
любими,

лъжа е, че няма тъга по родината.
Лъжа е,
че няма тъга по любимия.


ЗИМАТА И ДЕЦАТА

Децата знаят всичко.
Попитайте ги само:
къде е най-красивата поляна,
къде стоят през зимата петлите.
Децата
знаят всичко.

„Лелко,
камелиите разцъфтяха,
разпукаха се върбовите пъпки,
под старата трева
наднича нова…”

Но най-добре ще бъде
да попитате децата,
които с посинели пръсти
помагат
на бащите си.

Те знаят най-добре
защо е страшна зимата,
защо висулките под покрива
са дълги
и студени…

Те знаят най-добре.


УТРИННА ПЕСЕН

Когато до моят прозорец
долетят
лъчите на изгрева -

моето тяло,
в което загасват
горещите жизнени сокове,

се изопва отново
като силна
пружина.

Въоръжавам се
със живот
за новия ден.

И с надеждата,
че ще разровя
златната мига на изгрева.


СПОМЕН

Беше бедно дете.
Беше голо.
Облекло му бе светлината.

Беше брат на цветята,
на насекомите
и на дърветата.

Но веднъж
то свали
наметката а светлината

и се облече
във дреха
от вятър.

И все пак
се упъти
към слънцето…


НОКТЮРНО

Скри се
високото слънце
зад сивия облак.

Дърветата
облекчено въздъхнаха.
Въздъхнах и аз.

Дърветата
се оживиха.
Оживих се и аз.

И с бамбуков
прът
във ръката

аз подкарах
тясната лодка
към отсрещния бряг.

Сама
се добрах
до отсрещния бряг,

където
ме чакаха
хората.


ФЕВРУАРСКИ КЛОНИ

По февруарските клони
са разцъфнали бели цветя
от скреж
и светлина.

И аз,
която винаги бързам
към своите малки надежди,
вече предчувствувам
някаква радост…

Даже там,
в далечния север,
където
под тридесет градуса студ
моят брат е подгонил конете си -
даже там,
под леда,
февруари почуква с надежда.

И ти,
разплакано малко момиче,
знаеш ли ти,
че по твоето тъжно лице
трепти
пролетта?


ПРАЗНИК НА БЕЛОТАТА

Огромната стара метла на сезоните
премете земята.
Остана единствена стръмна пътека.

Листата, тревите и птиците,
които през трите сезона шумяха -
отлетяха след вятъра.

Земята е чиста.
И малката стръмна пътека
се готви да легне под белия сняг.

Още ден или два…
Ще започне студеният празник
на белотата.


ОГНИЩЕ

Тази вечер запалвам огнището
и с пламъка бавно възкръсват
моите спомени.

Кой слага в огъня жълти листа?
Може би моите тънки ръце?
Или ръцете на мама, която отдавана е мъртва?

Нощта се отдръпва встрани от високата лампа,
И идват един по един
неусетно дедите ми.

Идва вятърът, идва луната,
идват селяни с ленени ризи,
идва моето минало…

Пъстра котка, свита на топка във ъгъла,
и тя като мен се е втренчила в огъня.
Но вижда ли нещо?

Тази вечер запалих в дома си огнището
и с пламъка бавно възкръсна
моята болка…


ИГЛАТА

И винаги, когата ми е тежко,
аз, вдовицата,
вземам иглата,
макар да не знам
какво ще ушия,
вдявам, просто така,
нишката в острата малка игла
и мисля за мама.

Когато съм тъжна,
аз ставам особено искрена.

Бод подир бод -
поемам след дългата нишка
и стигам при мама.

Тя бе многодетна вдовица
и с иглата в ръка
скърпваше нашият беден живот.
страдаше от ревматизъм
и зъбобол.
И често над своята работа
срещаше трети петли…

Мамо,
разбирам,
било ти е тежко.
Очите ми пак се напълват
със росата на моята мъка.
И просто
и просто
не мога да вдяна
конеца
в иглата.


ДЕТЕ

Край тебе
се ширят
зелените пасища,

небето,
цветята
и водните лилии.

Над главата ти свети
голямата шапка
на слънцето.

Каква ли
люлчина песен
да ти изпея?

Може би тази,
която разказва
за изгрева…

ти продължаваш
живота
на своята майка.

По-точно -
даваш й
втори живот.

Аз те докосвам
с уморените
свои ръце -

и сякаш
докосвам
извор…


ЛУННА СВЕТЛИНА

Вечерна пътека,
по която пълзи
миризма на косена трева.

Ние с тебе
вървим
през тревите.

С нас пристъпва
и лунната светлина
като самотна жена,

облегнала
своето хладно лице
на гърдите ти.