КОНЦЕРТ
КОНЦЕРТ
Опашки - пред всички концертни гишета.
- Балкон! Не пререждай. Петнайсет билета! -
Навсякъде - врява, навсякъде - смут.
Пристигна от Запад маестро прочут!
От Запад, от Запад! Възторг, олелия.
И дамите рокли за случая шият,
и всички очакват и нежно шептят:
- Какъв ли е гений? Дали е на път?
Вълнуват се даже началствата висши:
- В „България” стая! Големи афиши!
Пари предвидете! И - както е ред -
букет на концерта, след него - банкет!
И - ето го госта. Цветя и поклони.
Отпред - микрофони, отзад - микрофони.
Не е гост случаен, оттук и оттам.
Щом идва от странство, то значи - голям!
И вече изпълнена с публика цяла,
шуми в напрежение цялата зала.
И охкат, и ахкат, проточили врат,
ценители, разни на вид и на цвят.
Тук баба хайлайфна със рокля старинна
тържествено пръска вълна нафталинна,
там важни директорши в нов тоалет
заемат, разбира се, първия ред.
Отдясно е седнал критик музикален,
редовен сътрудник на хор синодален,
а вляво - тенорът с фамозния глас
пял все по чужбина и млъкнал у нас.
Шуми в умиление концертната зала:
- Бил втори Шопен! Бил бог на рояла!
- Бил той феномен в музикалния свят!
- Къде ще се мерим с Европата, брат!
Но почва концертът. И гостът излиза.
Лакиран. Колосан. Коректен. Олизан.
Поклон. И овации. И сяда превит
прочутия гост пред рояла открит.
И - блъсва с юмрук. И яростно трака.
Но спира за миг, после удря със лакът
и с палец веднъж поопитва, и дваж,
мелодия, сходна със „Котешки марш”…
След малко - пак пауза. А залата - няма.
Но ето - започва той гама след гама
и пак със юмруци нахвърля се той,
роялът изяжда пак порция бой…
Тресе се рояла и цялата зала.
И цялата зала стои занемяла.
И всеки задава си мълком въпрос:
защо ли тъй свири прочутия гост?
Защо ли творбата си, някак неясна,
той свири със техника не първокласна?
Защо ли тъй дрънка на тоз инструмент
по-лошо от всеки посредствен студент?
Нима е бездарник маестрото важен?
Ах, не, немислимо! И… кой ще го каже?
Нали ще го сметнат за кръгъл простак?
И слуша салонът. И звери се пак.
И ахка хайлайфната баба на стола:
- Ах, той е божествен! Как взима бемола! -
И важно критикът ораторства там:
- Да! Ново тълкуване! Майстор голям!
И гордо тенорът по стола си тропа:
- Това е изкуство! Това е Европа! -
И трите директорши в първия ред
изскачат и мъкнат букет след букет…
И музика дива, креслива, фалшива
салона прехласнат залива, залива…
И става, разчорлен от тежкия труд,
сред гръм на овации госта прочут.
И кланя се ловко, и гали коси,
и хитро усмихнат, прошепва: „Мерси.”
И свършва концерта, за пример що взех,
тъй както се казва - с огромен успех.
МЯСТОТО НА МАМА
Дойде от село мама
при своя син прочут.
Снахата, знатна дама,
изпадна в грозен смут.
Снахата разтревожи
големия въпрос -
къде да разположи
такъв приятен гост?
Къде ли най-спокойно,
къде ли най-добре
за мама най-достойно
место да избере?
В салона? Там паркета
ще стане на петна.
Тогава в кабинета…
Но там играй сина.
Или пък в столовата?
В онези стаи три?…
Добре, но миризмата
не можеш проветри…
А в спалнята? Не бива.
А в кухнята? О, не.
Снахата в миг открива:
балкона за пране!
Къде ли по-спокойно
и скрито по-добре,
за мама по-достойно
место да избере?
И взема кротко мама
местото свое там
във къщата голяма
на своя син голям.
СЪДРУЖНИЦИ
Тя млада е, но неизвестна,
а той прочут е, но дъртак.
Дела си всеки вложи честно
в законно сключения брак.
Така - услуга за услуга -
живеят те един за друг.
Той горд е с младата съпруга,
а тя - с прочутия съпруг.
Какво, че може би се мразят
и се презират крадешком?
Навън приличието пазят
и фирмата на своя дом.
Тя път край него си пробива,
той с нея в службата расте.
Какви съпрузи са такива?
Съдружници са всъщност те.
ДВЕТЕ ЖЕРТВИ
„Трябват жертви - повтаряше тя мълчешком, -
за да може мъжът да расте…”
И го пра, и го храни, и сбира му дом,
и му ражда дете след дете.
И порасна мъжът. Излетя отведнъж,
до влиятелен пост се добра
и цената на жертвата видния мъж
чак тогава видя и разбра.
„Трябват жертви! - той ревна. - На всяка цена!
Да, и аз трябва жертви да дам!”
И жена си пожертва за друга жена,
по-удобна за поста голям.
ЕПИГРАМИ
***
Той зърна Венера Милоска в музея,
сви устни и каза през рамо:
- Какво ли красиво намират у нея? -
Зад него стоеше жена му.
***
Глава на тоя мъж
не е необходима.
В това стократно съм се убедил.
Напредва той и без глава да има,
защото има тил.
***
В романа му съвсем е блед героя.
Какъв герой е - автора си знай!
Но затова голям герой е тоя,
романа който дочете докрай.
***
Публиката, щом напусна
зданието на театъра,
взе колата автобусна,
водеща към психиатъра.
***
Додето му снимаха сценария
пропищя полвината България.
Другата полвина?
Тя, за щастие,
в снимането вземаше участие?
***
Над бюста му сега извършват птиците,
това, което вършеха критиците.
***
Не, няма справедливост в тези басни!
Защо ли Кумчо Вълчо е изял
такива безопасни
тревопасни,
а авторът на басните е цял?
***
Достойнствата где са
на тази поетеса?
И тя съвсем прилича
на всяка своя книжка:
със вънкашност девича,
а с девственост - вдовишка.
***
Казват, че пишел отлично.
Казват - спечелил награди.
Вярно. На себе си лично
в журито той ги раздаде.
***
Да, този вестник има щат голям!
Навалица и врява има там.
Но щом разтвориш вестника и - на! -
по страниците - мъртва тишина.
***
Фигура - тук.
Фигура - там.
Той е навсякъде.
Той е голям.
Фигура - там.
Фигура - тук.
Върши ли работа?
Върши я друг.
***
Гарвана, когато
пуснеш да яде,
цялото си ято
той ще доведе.
***
Как петлите се издигат,
щом криле не им достигат?
- Като кукуригат!
***
Полезен лек
от змийската отрова става,
но тогава,
когато друг,
а не змията го раздава.
***
Мухата, всекиму известна,
така бе нагла и досадна,
че даже паяка се стресна,
щом в мрежата му тя попадна.
***
Историйо, ти много си изпатила.
Ти издържа срещу врага свиреп.
Дали ще издържиш срещу писателя?
Историйо, тревожа се за теб.
