ИЗ „ТАМ” (1994)

Киркор Папазян

НАВРЕМЕ

Кога, какво, кому да завещая?!…

Натрупах всякакви горчивини,
но - Бога ми! - животът е омая
дори пред края - с многото вини,
с непреживяно и с недоразбрано,
с онуй, уви, „било то, що било”!…

Дали по-късно или пък по-рано?
На рамо с росинантово седло!

А който иска, нека да го вземе -
ще пише завещание и той…

Родих се може би несвоевремен,
но винаги навреме влизах в бой.


ТАМ

Човек легенда си изгражда
за т а м, наречено отвъд,
където няма глад и жажда
и светла става всяка плът…

Ех, аз легенда даже нямам!

Живях такъв, какъвто бях:
Копах си бавно свойта яма,
сподирян все от собствен смях.

Защо и как да съжалявам,
че тъй ме удря моят гръм?!…

Ръката дясна става лява
и - скръстени - отиват към…
Към истината…Тя коя е?

Аз зная, че това не знам.

И без легенда да сияе
в очите ми, отивам т а м!…


ИЗ ЦИКЪЛА „БОЛНИЦА”


САМОТА

Отвътре бяло и отвънка бяло.
Фантазия от скреж и светлина…
…Оттатък сякаш, в другата страна,
сърцето ми е от възхита спряло.

СЪН

Пренесен съм в света на свойто детство,
нахлуло палаво, със звънък вик…
То всъщност е едничкото наследство,
необлагаемо след сетния ми миг.

СЪВЕСТ

Навсякъде е с мен!…Сега и в болница:
да бди над мен, за да ме мъчи през нощта.
Останала все същата неволница,
сама между живота и смъртта…

ЗАНИМАНИЕ

Полунощ…Вглъбено пак чета,
обладан от страстната съблазън:
Кант и „Критика на чистия ни разум”…
…А не знам ще оцелея ли до сутринта.

***

Тази нощ навярно ще умра.
Даже приспивателното не помага.
Казват, щял съм да се преродя…
Господи, дано не е веднага!