ЕЛЕГИЯ ЗА ЕЗЕРОТО ВАЯ

Ангел Чортов - Ангар

ЕЛЕГИЯ ЗА ЕЗЕРОТО ВАЯ

Така обичах езерото Вая!

По бреговете му, във мойто детство,
люлееше тръстиката стъбла,
и въздухът звънеше и свистеше
от птичи гласове и от крила.

И лебедите, лилиите живи,
намираха покой и отдих тук,
когато, северно от планините,
сковаваше водите леден студ.

И как -
с непостижим инстинкт за прелет,
на патиците дивите ята
се вдигаха и литваха на север,
за ден преди да дойде пролетта!

Сега загива езерото Вая!
Отровен, чер поток го е залял
и бързо го превръща в мъртво блато,
със дъно от отровна, черна кал.

Знам -
не напразно в клетвата твърдиме,
че всяка педя българска земя,
с оръжие в ръка ще защитиме
от посегателствата на врага!

От своята безотговорност само
не можем с нищо да я защитим.
На бързи темпове,
на кратки петилетки,
със него своя данък ще платим.

Ще умъртвиме езерото Вая!

За него няма да ни обвинят
потомците,
че няма как да знаят
какъв прекрасен беше този кът!

А най-обидното ще е, когато
на някакъв съвет ще се реши:

“Тук вечно е било отровно блато,
което трябва да се пресуши!”

1980 г.


СЛЕД ИЗСТРЕЛА

Трепна ятото, сви се в уплаха,
но посоката не измени.

Една птица, след няколко маха,
неочаквано сви настрани.

И прибрала безсилно крилата,
през главата си се завъртя.

Тежко тупна. Изохка земята.
И от скръб онемя!


ВЪЗДУШЕН БОЙ

Самолетите се вият
в динамичен танц.
Бой се бият командири
от еднакъв ранг!

Максимални обороти -
чак свистят от бяс!
Дадени напред до упор
ръчките за газ!

На летци не подобава
да изпитват страх!
Преимущество не дава
ни един от тях!

Всеки другия под вежди
гледа и следи -
грешката му да усети,
сам да не сгреши!

От хазарт се заразяват
белите коне!
На опашки се изправят
в черното небе!

Няма горе, няма долу,
няма настрани -
има само “враг” и воля
да се победи!

Най-добри летци кои са -
досега не знам!
Ала най-добре се бият
равните по ранг!


В СЕЛСКА ЦЪРКВИЧКА

В бедна църквичка,
с пост и тревога,
дребна бабичка молеше Бога.

Ала Господ й каза:

-Не мога!
Не: “- Не мога, защото не ща!”,
а защото наистина има
и за мен невъзможни неща.

Аз не мога да сторя така, че
малко бебе от глад да не плаче!
Бедни хора, без право на труд,
да не чувствуват глад или студ!

Гладни старци и песове куци
да не ровят по кофи с боклуци,
за да търсят храна.

И това - политиците сини
да не грабят,
чрез свойте роднини,
разорената ваша страна!


БИНГЪЛИ

Пътувах заедно с едни младежи.
Уплашиха ме - колко са невежи!
Не знаят нищо -
ни от Добри Жотев,
ни от Вапцаров, ни дори от Ботев!

- Не е възможно български младежи
да бъдат чак дотолкова невежи!

- Те не са българи, а бингъли.
И не слушат песни, а сингъли.

- Вината тук е и на “Хоризонт”,
защото то налага този тон.
То уж “национално” се нарича,
а по програма на какво
прилича -
на десет сингъла едва се пада
по песен и от българска естрада!


НА ГОРАТА ГОРДИТЕ ВЪРХАРИ

На гората гордите върхари
с хладен дъх обжари есента.

Край шосето, в хиляди пожари,
планината цяла запламтя.

Ах, не мога да й се нагледам!
И неволно с тебе я сравних.

Като от водите й студени,
аз живот от устните ти пих.

Като във тревата й зелена,
длани крих във твоите коси.

И такава мъка ме обзема,
както с теб когато се простих!


ПОДАРЪК ЯРЪК НА СЪДБАТА

Подарък ярък от съдбата,
във моя свят се спусна ти,
тъй както щастието кацва -
за миг преди да отлети!

От бури и слънца родена,
попила радост и тъга,
ти спря в небето ми студено,
като пленителна дъга!

Но колко часове дъгата
във небесата ще стои?
Като игра на светлината,
тя без следа ще се стопи!

Подарък ярък на съдбата,
във моя свят се спусна ти,
тъй както щастието - каца,
за миг преди да отлети!


ПОНЯКОГА СИ МИСЛЯ - ИМА БОГ

Понякога си мисля: “Има Бог!”

Той отвисоко всичко наблюдава
и от най-страшните беди спасява!

Опасностите той от рано вижда
и как да ни спаси от тях предвижда.

Така Съветския съюз създаде
и време за укрепване му даде -
кафявата проказа да срази!

А после пък в Китай не позволи,
да се извърши “нежна революция”!

Представяте ли си
какво ще се получи,
ако и там като в България се случи?

Наместо двеста партии, като у нас -
там трийсет хиляди би драпали за власт!

Оризищата с тръни ще обраснат.

Финансовите пирамиди ще израснат
и връх във небесата ще забучат,
и след като юаните изсмучат,
ще ги стопят в небето като дим!

И производството ще спре.
Пресъхнал би потока
на конкурентната китайска стока.

И кой ли би им разпределял тока?

Ами водата кой ще им продава?

Кой външния им дълг ще управлява?

Там “преходът” - това ужасно дело,
и до човекоядство би довело!

От престъпления, от мраз и глад,
там биха гинали и стар, и млад!

За радост -
Господ над света ни бди,
и пази от най-страшните беди!

През колко пъкъла човечеството мина,
но тази чаша - засега - му се размина!

Добре е казал нашият народ:
“Да пази Бог от туй - да няма Бог!”


СНЯГ В СОФИЙСКОТО ПОЛЕ БЕЛЕЕ

Сняг
в софийското поле белее.
Над снега бесило се чернее,
а под него - рус перчем се вее!

А отгоре,
откъм небесата,
гледа ни на Дякона душата!

Тя не мигна
в страх от зли закани!
Тя не трепна
в страх пред зли тирани!
Тя за милост дума не пророни,
и сълза от жалост не отрони!

Несломима,
горда бе, обаче
днес ни гледа и навярно плаче!

Че поробена е пак земята,
за която падна Караджата
и кръвта на Ботев бе пролята!

Че - като черкезки банди -
роми
вършат по селата ни погроми!

Че, след век,
от българското племе,
няма да остане лек за семе!


СТАРИЦАТА

Спрях се вчера до една старица -
слаба и съсухрена женица.
- Как е …? - я запитах.
Без да чака,
мъката си, през сълзи, изплака:

- Селото ни, пусто опустяло,
в тез години тъй е обедняло,
та пропъди мало и голямо -
по чужбина да си търси хляба!

Щерките ми тръгнаха и двете.
Там се скриха, там се задомиха.
И не ще се върнат нивга вече -
че и там децата си родиха!

Старецът ми, пет години вече,
как се е преселил на небето.
Той поне оттам дано ги гледа,
да не му е тежко на сърцето.

Нямам внуче, “Бабо!” да ми вика!
Сам сама съм в тия равни двори!
И, когато Господ ме извика,
клепките ми чужд ще ги притвори!