ИМЕ В СВЕТОВНАТА НАУКА

Георги Георгиев

Срещнахме се с академик Дечко Павлов в сладкарница край читалище „Николай Хайтов в София. Аз идвах от нашето малко градче Шипка, а той се беше завърнал от Перу. Аз му разказвах как сме стояли до родната му къща край малката рекичка Димовец, а той ми говореше за десетмилионната Лима на брега на океана. През 1988 г. става инициатор на международен научен форум, специалната конференция във Варна ЛАБАТ (съкращение на английското наименование на оловно-киселите батерии). Тя се свиква вече шест пъти. Тъкмо на това шесто издание присъствали не само учени, но и специалисти в производството от различни страни, сред тях и директорът на най-големия завод за акумулатори в Перу, който осигурява 60 на сто от нуждите на 40-милионната страна. Нашият учен бил поканен от него да изнесе лекции и даде консултации в Лима.
С увлечение академик Павлов ми разказа за своите срещи със специалисти и организатори на производството. Разказа ми и за този огромен град. Питам го как изглежда многолюдна столица по отношение на чистотата. Той ми обяснява как тамошният кмет прокарал закон, според който в най-богатите крайбрежни квартали се плаща по-висок данък, в следващия пояс плащат също високи данъци и такси, а в крайните квартали не плащат нищо, дори и електричество, но са задължени да чистят улиците, да боядисват къщите и пр.
От разговора разбрах, че го очаква пътуване до Лас Вегас и Лондон на други срещи, посветени на научни и приложни проблеми. В средата на ноември 2009 г. посетих блок № 10 в комплекса на БАН срещу завод „Електроника”. На четвъртия етаж е базата и лабораторията, която ръководи академик Дечко Павлов. Като разглеждах тази съвременна научна база, изследователските апарати и измервателни системи, видях огромна батерия и чух нейната история. Американска фирма изработила резервно осветление за японския императорски двор. Гаранцията била десет години, но започнали да се явяват дефекти и засечки. Обърнали се към Българската академия на науките, респективно към академик Дечко Павлов и неговата лаборатория за проверка и помощ.
Можем да се запитаме защо от далечна Япония се обръщат към България. Това е признание за равнището на електрохимията у нас и конкретно говори за авторитета на академик Павлов и неговия екип специалисти. Този пример е потвърждение на това, което прочетох от английски журналист, че „името Павлов е известно от Норвегия чак до Япония”. Още нещо важно подчертава англичанинът: „До средата на 90-те години на миналия век българската изследователска група е цитирана в 1800 статии на чужди автори.”
В първия ден на октомври 2005 г. се събрахме в град Шипка на среща с академик Павлов. С него беше и съпругата му професор Светла Павлова. В салона сред картините на майстори на изобразителното изкуство, родени в Шипка, той сподели, че пътят му е белязан от трудолюбие и упоритост, с чувство за отговорност, но и с късмет. Неговият първи шанс идва от страна на професор Стефан Христов, ръководител на катедрата по физикохимия към Висшия химикотехнологически институт. Веднага след дипломирането му Дечко е поканен в катедрата на професор Христов, авторитетен учен в областта на квантовата химия.
В катедрата по физикохимия асистентите Светла Райчева и Дечко Павлов се заемат с разработката на упражнения по физикохимия. Колегиалното сътрудничество прераства в дружба и завършва с брак. Така двамата се устремяват към една цел, създават дом, в който цари особена атмосфера. Посвещават се на науката, на търсенето и дълбокото навлизане в проблемите на химията. Това също е шанс - да се състезаваш с човека до тебе. Светла защитава докторат, избрана е за доцент, а след това за професор, ръководи катедрата по физикохимия, става и ректор на института.
Хващам се за думите на Дечко Павлов, че е имал късмет. Свързвам това и с възможността да отиде през 1961 г. на специализация в лабораторията „Мария и Пиер Кюри” към Радиевия институт в Париж. Тук директор е професор Хайсински - сътрудник на самата Мария Кюри. Именно той дава насока на Павлов да изследва сложните анодни процеси, които имат практическо значение.
Когато академикът ми разказваше за своите пътувания по света, му напомних самоиронията на Елин Пелин, че преди да тръгне от Байлово за Княжево, се колебае цяла седмица. Запитах го наистина ли обича да пътува. Отговори ми утвърдително и ми разказа как спестил пари от едногодишната специализация в Париж, явил се на изпит за шофьорска книжка там, купил си стар автомобил и заедно със съпругата си се завърнали в България, обикаляйки Европа.
Когато си мисля за склонността към пътуване, аз я възприемам и в друг аспект. Защото всяко навлизане в даден научен проблем също е пътуване на мисълта навътре, а и напред, търсене на решения, пробване на нови методи и експериментиране. Всеки нов замисъл е движение на интелекта, мобилизиране на духовна енергия, вътрешна организация на всички сили на учения. И особено когато е навлязъл дълбоко в своята специалност. Както отбелязва един френски писател, „пределите на науката приличат на хоризонта, колкото повече ги приближаваш, толкова повече се отдалечават”.
Важна стъпка в живота му бележи националният конгрес на химиците през 1960 година. На него той обявява резултатите от изследванията си в полярографията. Академик Радослав Каишев го привлича в Института по физикохимия, на който е директор. България се специализира в производството на електрокари. Възлагат на Дечко Павлов да започне изследвания в областта на оловните акумулатори. Заедно с професор Е. Булевски са натоварени да създадат специализирана централна лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИ). Така Дечко Павлов се заема с лабораторията по оловни батерии към БАН. Заедно със сътрудника си Васил Илиев доказват, че когато към отрицателната активна маса на батерията се включат полимерни добавки, мощността й при ниски температури се повишава. Така България печели, по онова време, нишата за доставки на стартови батерии за завода за леки коли „Жигули - Лада” в град Толиати. Акумулаторите, произведени от нашия завод „Старт” в Добрич, показват най-висока мощност при минусови температури. Конкурентите от Югославия, Чехословакия, ГДР и Тюмен са отстранени. Купуват се български акумулатори, първо по 300 000, а после количеството расте. Срещу това ежегодно получаваме 12 000-15 000 коли „Лада”. Науката и практиката вървят ръка за ръка.
Лабораторията на БАН начело с Дечко Павлов се намесва в новите технологии и се създава български вариант за производство на оловни батерии с пластмасови кутии, от които се изнасят половин милион годишно.
Питам академика как след промените през 1989 г. лабораторията се приспособява към пазарните условия, как посреща световната финансова криза.
Той не харесва думата приспособява. Защото те никога не са били затворени и обърнати само към себе си, а са свързани с приложението на научните разработки в производството. В тази връзка ми се иска да цитирам мнение на главния редактор на английското специализирано издание „Батерии” Джефри Улф. „Професор Дечко Павлов е самото олицетворение на песента, че когато нещата стават трудни, жилавите оцеляват.”
Академик Дечко Павлов е име в световната наука, един от първенците в своята област. Пред мен са набор от оценки на известни учени от десетки страни. Изкушавам се да цитирам някои от тях. Ето едно емоционално признание на професор Паоло Спинели, ръководител на катедра „Електрохимия” в Политехниката на Торино: „Когато познавах само изключителната научна продукция на Павлов, но не и него самия, за мен той бе именит учен, изтъкнат професор, личност, която ми изглеждаше недостижима. Но щом се ръкувахме за първи път, бях покорен, веднага станахме приятели и това трае 25 години. Огромната му научна продукция отразява неговата способност да създава изследвания на най-високо ниво, да насочва тима си към важни съвместни работи по цял свят.”
Нямам възможност да цитирам и други учени от различни краища на планетата като професор Дейвид Ранд от Австралия, д-р Дейвид Уилсън и д-р Алън Купър от Великобритания, професор Хонгю Чен и професор Йогланд Гуо от Китай, д-р Константин Рибалка и д-р Луиза Бекетаева от Русия, д-р Патрик Мозли, д-р Джон Пиерсън и д-р Боб Нелсън от САЩ и др.
Дечко Павлов не обича публичните изяви. Той е скромен като поведение, човек обаятелен, мек характер, твърде достолепен като външен вид, но много достъпен. От разговорите ми с него, забелязах че никога не отделя своите дела от сътрудниците си. Те са 27, а с годините съставът им се мени, защото оттам изхвръкват млади учени, които отиват на други места в страната и по света.
През годините видният учен изнася лекции като гост в университета „Сан Карлос” в Сан Паоло, Бразилия и в Рио де Жанейро, чете лекции в Австралия, Германия, Русия, Фракция Япония… Още от края на осемдесетте години е член на Електрохимическото дружество на САЩ и на международното дружество. Вече стана дума за неговата инициатива за ЛАБАТ, международните конференции във Варна. По негово предложение ръководството на БАН учредява медал на името на създателя на оловно-киселите батерии Гастон Планте. С този медал се награждават учени, които се избират от 15-членно международно жури.
Делото на академик Павлов е ценено най-вече в родината и от колегите му. Сътрудниците му искрено се радват на неговия целеустремен живот и са благодарни за ролята му в техническото, компютърното и апаратното оборудване на лаборатория, с което поддържат изследователската работа на световно ниво. Кратко и ясно е поздравлението на колектива по случай 75-годишнината му: „Не са важни годините, важна е следата, която остава. А тя е огромна и се вижда и от Европа, и от Америка, и от Азия”.
Дечко Павлов е пример за отдаден на науката и приложението й в практиката живот. А както е казал Пастьор: „Ако науката няма родина, човекът на науката има една.” За академик Дечко Павлов тя е била винаги България.


Из книгата „Личности и тревоги”
Очеркът се печата със съкращения.