КЪДЕ Е БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА?

Огнян Стамболиев

В БНР тя е в немилост, както и музикантите ни

Наистина, къде е българската музика? В БНР -  Българското национално радио? Дали наистина то е национално? Обичам Радиото (за мен то е винаги с главна буква). Израснал съм с него, с музиката, с поезията, с Радиотеатъра. Дало ми е страшно много, не по-малко от Софийския университет или библиотеките, които са част от живота ми. Затова ми е мъчно днес, че вече не е толкова “национално” и толкова “културно”, макар че в сравнение с кошмарните чалгарадиостанцийки, ефирни и кабелни телевизийки, задръстили и замърсили радиоефира, все пак е нещо друго. Но днес човек може да чуе чрез интернет дори радио от Чили или Нова Зеландия, за да прави сравнение. А то, за съжаление,  невинаги е в полза на БНР.

Какво имам предвид? Българската музика (художествената, наричана неправилно “класическа”) и българските изпълнители. Те просто са вече на заден план в БНР. В ролята на “бедни роднини”…

Повечето от музикалните редактори се изявяват персонално като водещи, коментатори, селекционери, съветници. Те могат да направят цяла вечер за някой чужд, понякога дори не особено известен изпълнител, но не и за наш артист и музикант, или го правят съвсем рядко и недостатъчно. А програмите се правят твърде субективно, без да се отчитат интересите на широката публика. Става така, че редакторката А. ни избира музиката - по свой личен вкус! - в едно предаване от Бах до… “Бийтълс”. Вместо да направи едно за Бах или за Бах и Хендел и друго за “Бийтълс”. Или от Хендел и Моцарт до Пиронков и Руси Търмъков.
Вече почти няма нормални, стилни предавания, както се правеше преди и се прави и сега по света. Предлагат ни се някакви странни музикални коктейли или „музикални разходки”, „музикални столици”, които започват от фугите на Бах през Шуберт, Йохан Щраус и стигат до Уебър, Кинг или Ерос Рамацоти. (Добре поне, че не до Ивана, Глория и Азис!). И всичко това - гарнирано с премного текст, личен коментар, кога с вкус, кога без вкус, подбран и поднесен с привкус на “америкън шоу”. През последните години тази тенденция на безстилие и “естрадност” чувствително се засилва.

Учудваща е и лошата координация между двете програми “Хоризонт” и “Христо Ботев”. При цялата оскъдност на сериозна или класическа музика и двете я предават почти в едни и същи часове, като в “Хоризонт” е по-малко. Вечер от 19 до 21 ч. и в нощно/утринните часове, от 3 до 5, когато почти няма кой да я слуша. През останалите часови пояси “Хоризонт” е просто един джубокс за гръмки “тупалки” (на редакторски жаргон поп, диско, рап, фолк, хеви метъл и др. подобни) и новини, а “Христо Ботев” е направо задръстена от предълги текстови предавания и е нещо като “говорещ вестник” с кратки музикални прозорци, при това предимно с поп музика. И тази неизбистрена и пределно естрадизирана програма на “Хоризонт”, а, за съжаление, и “Христо Ботев”, се представя твърде неточно и неизчерпателно в сайта на БНР,  истински образец на непрофесионализъм. Този сайт се поддържа / ако може да се каже, че се поддържа, доста зле, хаотично, в него не може да се види дори дневната програма.
Културните прегледи, доколкото ги има, като иначе интересното “Артефир”, пък са гарнирани задължително с креслива американска поп музика или джаз, независимо дали се говори за поезията на Гьоте, драматургията на Чехов или картините на Майстора. Художествената музика, както и почти изгонените поетични предавания, и Радиотеатърът, е с минимален дял. Не звучи дори класическата оперета, художествената песен, италианската канцонета, валсовете на Щраус, леката популярна класика. И особено българската, както и българските музиканти. Много рядко звучат и нашите класици Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, също и съвременните ни компонисти. Спадна нивото и се намали времетраенето на хубавото преди блоково предаване „Неделен следобед”, основано от Светлана Димитрова. „На опера в събота” също обърна гръб на българската опера, на нашите музикални театри и изпълнители - там те са съвсем инцидентен гост. Друг е въпросът, че е недостатъчно да се предава цяла опера само веднъж седмично. Претенциозното елитарно и вече поизчерпано предаване  ”Контрапункт” в сряда вечер, представящо общо-взето от доста години едни и същи автори и стилове, също твърде бъбриво и резултат от личните вкусове и пристрастия на водещите,  има минимален брой слушатели и би могло да бъде в по-късните часове, за сметка на директните предавания от зала “България” или от нашите големи фестивали. А българските музиканти, музикални театри, симфонични и камерни оркестри, хорови състави, диригенти, оперни певци и инструменталисти са вече не особено желани и редките им представяния зависят от симпатиите и пристрастията на водещите.

Предпочитат се пратките от Еврорадио за сметка на националното творчество. Преди имаше специални рубрики - всекидневни и седмични, което е нормално за едно национално радио. Към края на 80-те години, когато в програмно отношение БНР стигна своя апогей - при един добър баланс между информация, политика, култура, музика, национално и световно, имаше доста интересни рубрики и предавания. Просто радиото ни беше национално. Сега е столично, „европейско”, космополитно и прекалено бъбриво и естрадно. Та, в този смисъл сега трябва да има някакъв специален “повод”, ако редакторките се сетят за някого или нещо. Оперните имена започват с Борис Христов и свършват с Гена Димитрова и Кабаиванска. Обръща се внимание на малцина, предимно на тези от чужбина. (Пак провинциалният ни снобски комплекс!) А това, че имаме прекрасни артисти, които градят при тези тежки условия  музикалната ни култура не само в столицата, но и в страната (Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Плевен, Бургас, Благоевград), е може би неизвестно за редакторите в БНР.
Известно е, че фондът на БНР е богат. Трупан е десетилетия наред. Записите на българските изпълнители съвсем не са малко, макар напоследък да се записват много по-ограничено, но този фонд просто си лежи в архива. Трябва да умре някой, за да се сетят за него. Както се случи с прекрасните ни певици Пенка Дилова, Евелина Стоицева, Мария Бохачек и Светлана Котленко например. Защото не си спомням да съм чул отдавна концерт на някои от първите певци на Пловдив, Варна или Русе по БНР. Кога ще чуем концерт, например на варненската прима Татяна Николова, или на Бистра Манахилова от Пловдив, на Яница Нешева от Стара Загора? Наистина, къде трябва да ги чуем нашите певци и музиканти? Може би по Радио Лисабон или Радио Люксембург?

Слушам програмите на Букурещкото радио (те, разбира се, са несравнимо по-богати и по-национално ориентирани от нашите!). Букурещкото радио е наистина национално.

Там всеки ден се предават концерти и изпълнения на румънски певци, инструменталисти, оркестри, звучи румънска художествена музика. Енеску е издигнат в култ. А фестивалът, носещ името му, се предава директно - всичките около 60 концерта! А у нас? Нашето БНР (по-точно е да се нарича Радио София, защото си е определено столично!), пропуска или представя недостатъчно толкова много събития, особено от страната. Например единственият ни оперен фестивал - този в Стара Загора. Концертните прегледи и преките предавания (съвсем ограничени!) са главно от столицата,  по малко от “Мартенски дни” или  от “Варненско лято”. Ще дам пример отново с Букурещ. Всеки ден там мога да чуя какъв концерт и спектакъл има и в най-малкия окръжен град, където има оркестър, фестивал или музикална сцена - като новина или репортаж. И дори като директно включване. А от столицата и големите градове се осъществяват  редовно и преки излъчвания. Всяка седмица! Втората програма, аналог на нашето радио “Христо Ботев”, се казва “Културал” и е наистина богата, културна, а не някакъв  недоносен хибрид между политическа, икономическа, културна и музикална програма, с превес на поп музиката и шоуто, както е нашата. По “Културал” всеки ден има много радиотеатър /по няколко пъти през деня!, а от две години Радио Романия откри отделен 24-часов канал, представете си, само за Радиотеатър!/, поезия, културни прегледи, предавания за литература, философия,  естетика, краезнание, история и главно художествена музика.  Има и  специални „културни новини”, на принципа на политическите и спортните. В БНР спортните новини често пъти са по-дълги от другите. Та, подчертавам, в северната ни съседка се дава превес на родното изкуство и култура, което е дълг на всяка  истинска централна национална медия. Нашата обаче стана космополитна, „европейска” и…твърде естрадна.
По Радио Романиа (което има впечатляващо богат сайт!, докато БНР дори не представя програмата си за деня!) - по програмите 1, 2 и 3 - всеки божи ден се пускат записи на румънски оркестри, оперни театри, диригенти, солисти и певци, при това не само от столицата, но и от цялата страна. Всяка сутрин се прави пълен преглед на предстоящите културни събития, пак не само в столицата, но дори и в малките окръжни градове, докато

нашето радио спокойно може да се нарече само “Радио София”.

Програмата “Романиа музикал” е 24-часов канал само за художествена музика - без естрада и текстови предавания. Смята се за една от стилните и сериозно изградени в света.
Между другото направих си труда да преброя чрез интернет, че на планетата има близо 490 радиостанции за художествена музика - от Чили до Япония. Да, звучи невероятно, но е факт! Такива има дори в индианските Колумбия и Перу, в ислямските Турция и Египет. А у нас? След прибързаното ликвидиране на “Орфей” родината на Орфей и Борис Христов остана без такова радио.

Какво друго може да се добави към тази горчива истина?

П.П. Наскоро си направих труда да слушам почти през целия ден „културната” програма “Христо Ботев”. Страшно много политика, журналистика и повтаряне на едни и същи новини. А музиката?! Останах изумен: с малки изключения, вечерта, през целия ден, “нон стоп”! - дразнещи слуха, дори направо кресливи американски и английски “тупалки”. Не се пуснаха дори български и европейски шлагери! Да не говорим за художествената музика, при това дори и в малкото културни рубрики, при все че програмата се обявява твърде шумно и нескромно като… “единствената културна” и дори като… “оазис на културата”.