РОДЕН КРАЙ
На 18. 02. 2011 г. си отиде Филип Филипов. Поклон!
Редакцията
РОДЕН КРАЙ
В дома, където съм роден,
ще ида някой ден на гости.
Ще бъде хубав летен ден
с небе, огледано в Огоста.
У дядови и този път
едва ли някого ще сваря -
по жътва там дори не спят,
по жътва всички са жътвари.
Ще тръгна, къшей хлебец взел,
като в детинството немирно
и изкача ли Чуй петел,
пред мен полето ще се ширне.
Полето - с трепкащия зной,
разстлало валог подир валог,
полето - с чудния покой,
тъй както си го знам от малък!
Балканът нейде е на юг,
на север - лятната омара.
Поле…Уж раснах, станах друг,
а нещо ме в гърдите пари.
Ще ида някой летен ден,
ще ида някой ден на гости
в дома, където съм роден,
край бистрата река Огоста.
ЛУННА НОЩ
Над мен за кой ли, кой ли път
овалната луна се скита.
В полето тихи сенки спят,
припламват меко светлинките.
Поле, снишени планини.
Небе - без звездната бездънност.
Скъп спомен пак ме осени
и мога буден да осъмна.
Отново съм в тракийскиград,
изкачвам хълм по стъпалата.
Спотайвам трепет непознат,
спотайвам обич - светла, свята!..
И други може би не спят.
И вие може би не спите.
Над нас за кой ли, кой ли път
овалната луна се скита!
БАРОНЕСА ВРЕВСКАЯ
Париж и Петербург изчезват вече.
Изчезват близки, празненства, разкош.
Заглъхват вопли в трескавата вечер,
за да настъпи мъртва нощ.
Покровът е пропито с вар платнище.
И с друга самарянка гроб дели.
След нея не остава сякаш нищо -
сравнена пръст под две ели.
Но не!…Освободителката помнят.
Деца тук идват винаги с цветя.
Погребаната по войнишки скромно
не е подвластна на смъртта!
ВЕЧЕРИ И НОЩИ
Пристигам си на плевенската гара
и тръгвам през градинката пеша.
Чевръста циганка ме заговаря:
“Ела! Предлагам секс, душа!…”
Не казвам нищо, стигам булеварда,
пресичам пред тролеи и коли.
Две други проститутки сводник варди
на тротоарните ъгли.
Най-после се измъквам цял и читав
от уличния вездесъщ вертеп.
Свободен и щастлив ли да се считам
сред този свят, така нелеп!?…
В КОНСТАНТИНОВЕ
Чудесный памятник! Тебе, Есенин!
Стоишь ты на дворе. Музей твой дом.
Как будто по полям шагал без лени -
двенадцать верст от станции пешком.
И я хочу обнять твое раздолье -
луга, леса белеют за Окой.
Наш гид жалеет о полыни в поле,
о вешней зелени - их нет зимой.
Твоя же школа - кажется амбаром.
Туда ты бегал в лаптях по утрам.
Наверное был очень благодарен,
что новый мир увидел там.
Портреты, пожелтевшие страницы.
Идем без устали из зала в зал.
Ты брось Америку, Кавказ, столицу!
Всегда ты Русь и детство воспевал!
Прощаясь, я скажу тебе, как другу,
что вновь весною, осенью приду.
Все русские поэты рвались к югу.
Здесь ты смотрел Полярную звезду…
