Николай Коняев

Николай Михайлович Коняев, руски писател, е роден през 1949 г. в село Възнесение на брега на Онежкото езеро, Ленинградска област. Завършил е Литературният институт. Работил като заварчик, хамалин, кореспондент в многотиражен вестник, редактор в киностудия „Беларусфилм” и в издателство „Съветски писател” (1984-1986), завеждал е отдела за проза в сп. „Нева” (1986-1988). Първия си разказ публикува в алманаха „Млад Ленинград” (1974). Първите му книги, излезли в началото на 80-те - „Такъв вятър” (1980), „Земята, която помни всичко” (1982), „Първите уроци”, привличат веднага вниманието на читатели и критици. Следват книгите „За себе си Ермак съобщи. Повест, разкази” (1983); сборниците с разкази „Ненамерени съкровища” (1987), „Разкази за пътешественици” (1987); „До тиха вода” (1989), „Марсианци” (1991), „Лов в старите квартали”; романите „Дълги години лято” (1988); „Предградие” (1990), „Заводско поле”, „И закопани, и изгорени”. На документална основа са написани повестите му „Пътник в края на полето” (1994, за поета Николай Рубцов, над 20 издания), „Рубцовски валс”, „Ангелът на Родината”, „Вологодска трагедия”, посветени на Рубцов. Документална е книгата му - изследване за дейността на Петроградската ЧК през 1918 г. „Гибелта на червените Мойсеевци” (1995-1996). Голям обществен резонанс получава документалната му повест „Последните часове от живота на митрополит Йоан” (1997). Очеркът „Да се изпълни последният дълг на християнина” (1999) е посветен на смъртта на Пушкин. Голямо място в творчеството на Коняев заема темата за Православието. Той е автор на книга за св. Стефан Великопермски (1993), „Свирските светии (в съавторство с М. Коняева) (1997); книга за сщмч. Вениамин Петроградски - „Свещеномъченик Вениамин, митрополит Петроградски”, книга за игумена на Валаамския манастир Дамаскин, „Апостолска камбана”, „Хора срещу нехора” (1999). Повестта му „Новоладожката Вандея” е за едно от първите селски въстания при съветската власт през 1918 г. Документалната му повест за убийството на тримата оптински монаси е удостоена с наградата „Андрей Платонов” за 1994 г. През 2001 г. изд. “Млада гвардия” в поредицата ЖЗЛ (”Жизнь замечательных людей”) публикува книгата му “Николай Рубцов”. На генерал Власов е посветена „Власов. Двете лица на генерала” (2002). “Истинската история на дома Романови” се появява през 2005 г. и има над 10 издания. Специално място в творчеството на Коняев заема огромният труд „Руски хронограф”, обхващащ над 4000 събития от руската история от покръстването на Русия до наши дни. Главен редактор на изд. „Рус”, главен редактор на сп. „Аврора”. Несменяем председател на Православното общество на писателите на Санкт Петербург. Лауреат на наградите „Александър Невски”, „Андрей Платонов”, „Василий Шукшин”, наградата на ръководството на Санкт Петербург и Голямата литературна награда на Съюза на писателите на Русия.


Публикации:


Проза:

ГРИЖЛИВИЯТ СИН/ превод: Георги Ангелов/ брой 26 февруари 2011


Публицистика:

СЪБРАТ НА ПРАВЕДНИЯ АРТЬОМИЙ ВЕРКОЛСКИ/ брой 30 юни 2011


За Николай Коняев:

ЧЕТИРИ НОВИ КНИГИ ОТ НИКОЛАЙ КОНЯЕВ/ автор: Анна Бархатова/ брой 96 юни 2017