ГОСТ

Георги Тончев

ГОСТ

Дойдох
за топлината
на плътта.

Лице
в лице,
без дума
да си кажем.

След
отминаването
на дъжда,
чадърите
са сухи кръгове
на плажа.


ЗАВРЪЩАНЕ

Една дума,
погалване
по нежната плът
на шията,
докосване на устните
с пръсти,
полъх
под тънката дреха,
разширени очите
до пръсване.
И лекия вик
на връщане
в Космоса.

Чаша мляко
и залък за скитника,
без досадни
въпроси.


КРЪГ

Навалелият сняг отпреди
в заледена пътека събра ни
и след нас не остават следи,
а вървим с незараснали рани.

Все по-близо са твойте черти,
потъмнели от късна развръзка,
Аз не мога, но ти ми прости –
да забравя защо те отблъснах.

Да се върнем обратно назад,
да нагазим в снега е студено.
Всяко бягство е по-голям ад,
а отблъснат, и дяволът стене.

Ти вървеше едва срещу мен –
бивша участ, изпита до дъно.
Аз пристъпвах в снега заледен,
уморен, безразличен и сънен.


ЗЕМЯ

На Иван Караславов

До стогодишната върба,
до нея,
сред мълнии и ветрове
изправени живеем
с ръждивопясъчна кора
и клончета зелени.
Тук няма погледи и мъст,
и спомени студени.

Човек и дънер
в свойта пръст –
с еднаква обич вкоренени.


ВАРВАРИ В ПЛОВДИВ

Не е този градът, дето идат незнайни
и тъгуват в руини прокудени къщи.
Бездиханни в пръстта са заровени тайните,
а прииждат отгоре и вечно са същите –
аз ги виждам и знам, че отново ще минат –
диви орди безспир и заселници диви
благородния дух ще рушат през годините,
но в руините тъжните къщи са живи…


УТОЧНЯВАНЕ

За мъртвия кажи ми точен синоним:
остави ни, отиде си от този свят, почина.
А аз предлагам ти един неотразим:
дълбоко ни презря и ни отмина…


ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Валяха дъждове и беше пролет,
валяха денем и валяха нощем.
Самотни бяха мокрите тополи,
и спираше, и пак валеше още…

Градината остана също мрачна,
неподредена след смъртта на мама,
и аз стоях във бурена вторачен,
видял, че нейните цветя ги няма.

Единствена между листата грозни,
зелена и нестоплена отгоре,
забравена, красива пъпка розова,
пред мене бавно цяла се разтвори.