Борис Корнилов

Борис Петрович Корнилов, руски поет, е роден на 29.07.(16.07. по стар стил) 1907 г. в град Семьонов, Нижегородска губерния, в семейството на учителите Пьотр Тарасов Корнилов и Таисия Михайловна, православни руснаци. От 3 до 15 години живее в село Дяково, където от 5-годишна възраст се пристрастява към четенето, първото му написано стихотворение е за Пушкин (1913). Баща му участва в Първата световна война, връща се чак след 6 години, едва излекувал се от тиф. От 1922 г. семейството се мести в град Семьонов, където поетът завършва средно училище, става един от първите пионери, а после пионерски и комсомолски активист. Пише частушки в стенвестници, сътрудничи на местния младежки театър “Синята блуза”. Първото му стихотворение е публикувано през 1925 г. (вестник “Молодая рать”, Нижни Новгород). През лятото на 1925 г. се обръща с молба към районния комитет на комсомола “да бъде командирован в института по журналистика или в някаква литературна школа”. През декември 1925 г. пристига в Ленинград и се включва в литературното обединение при списание “Смяна”, ръководено от Висарион Михайлович Саянов и скоро е признат за един от най-талантливите млади руски поети. През 1926 г. заедно с Олга Бергхолц, също участничка в “Смяна”, постъпва във Висшите държавни курсове по изкуствознание при Института по история на изкуството, но не завършва курсовете, едновременно печата и в ленинградските вестници и списания. Борис и Олга се оженват, ражда им се дъщеря Ира, но бракът им е кратък, разделят се през 1930 г. През 1928 г. излиза първата му книга “Младост”, редактор е Саянов. Появява се “Всички мои приятели” (1931), която авторът нарича “моята първа книга”, за която критиците от РАПП го обвиняват в “есенинщина”, тя е последвана от “Книга стихове” (1933), “Стихове и поеми” (1933), “Стихове и поеми” (1935), “Ново” (1935), “Моята Африка” (1935) и др. - 9 книги за 4 години. Корнилов придобива свой поетичен език - характерни за него са изповедността, острата драматичност, романтиката, стремежът към песенност, образната наситеност, пластичността на стиха, в творчеството му е въплътена стихията на селската северна реч. Става професионален поет: участва в писателски бригади (Азербайджан, 1932), литературни съвещания (в Москва, Минск). По стиховете му са създадени песни, сред тях е и песента на младия Шостакович за филма “Насрещен” (”Нас утро встречает прохладой…”) (1932), по стиховете му “Не спи, вставай, кудрявая…”. През 30-те г. се жени за Циля Боренщайн, написва 7 поеми, сред тях и образци на гражданската поезия: “Сол” (1931); “Тезиси за роман” (1933) - за раждането на комсомола; “Агентът от криминалния отдел” (1933); “Триполие” (1933); “Моята Африка”, получила високата оценка на Ромен Ролан (1935); “Началото на земята” (1936); “Самсон” (1936). От средата на 30-те г. сътрудничи на в. “Известия”. След като през 1934 г. на Първия конгрес на съветските писатели редакторът на “Известия” Николай Бухарин го нарича най-добрия революционен поет, в продължение на следващата година стиховете му с появяват във вестника почти всяка седмица: той пише много и с лекота. Създава масови песни - “Песен на революционните казаци”, “Октомврийска”, “Интернационална”, песен на физкултурниците, песен на комсомолците от флота. Творчеството му се развива в много направления: любовна лирика, стихотворни сказания, приказки, стихове за деца (”Как от меда мечока зъбите го заболели” и др.). През 1936-1937 г. написва цикъл стихотворения, посветени на Пушкин. “Последният ден на Киров”, “Началото на земята”, “Самсон” говорят за творческа криза. В средата на 30-те г. в живота на Корнилов настъпва криза, той злоупотребява с алкохола. През октомври 1936 г. е изключен от Съюза на писателите. След убийството на Сергей Киров в Ленинград се провежда чистка на “враждебни елементи”. На 20.03.1937 г. Корнилов е арестуван от Управлението на НКВД в Ленинградска област след донос на главния редактор на изд. “Съветски писател” Николай Василиевич Лесючевски по поръка на НКВД. Лесючевски е известен и с доноса си срещу поета Николай Заболоцки. Корнилов е обвинен е по чл. 58-8 (терористичен акт), 58-10 (антисъветска агитация), 58-11 (организационна дейност за контрареволюционни престъпления) от НК на РСФСР. След първите седем разпита е оставен за половин година в затвора, без да е викан от следователя. Обвинителното заключение е съставено на 13.02.1938 г. от лейтенантите от Държавната безопасност Резник и Гантман по указания от гoре: на Корнилов е приписано участие в троцкистко-зиновиевската организация. Признанията му са изтръгвани след жестоки побоища, безсъние и лишаване от храна. Следователят по делото му Лупандин ще се разправи така и с поета Н. Заболоцки, който обаче оцелява. На 20.02.1938 г. Военната Колегия на Върховния Съд на РСФСР осъжда 31-годишния Корнилов на смърт. В същия ден поетът е разстрелян - така и не разбира, че има от половин година дъщеря - Ирина. Загива млад, без да успее да разкрие до края големия си талант. Подготвената за печат книга “Избрано” остава непубликувана. По лъжливо обвинение е арестуван и бащата на поета, който умира в затворническата болница след жестокия побой при разпитите. В продължение на 20 г. Корнилов е зачеркнат от литературата. Реабилитиран през 1956 г. По-късно са издадени “Стихотворения и поеми” (1960) с послеслов на поета Леонид Безруков. В гр. Семьонов през 1968 г. е открит паметник (дело на Анатолий Бичуков) и мемориален музей на поета, провеждат се ежегодно Корнилови празници през юли в Семьоновски окръг.


Публикации:


Поезия:

ВЪЛНЕНИЕ В КАСПИЙСКО МОРЕ/ превод: Петя Цолова/ брой 27 март 2011

ПАМЕТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013