ДАКТИЛ
ДАКТИЛ
Черният гълъб с бели пера по крилата -
облак дъждовен със сребърни краища.
Пак е на стряхата, пак е от рая
в бездни зелени запратен.
Ето, разтваря крила и полита.
Сякаш дъждът се издига нагоре.
Някой открехва небесен прозорец,
сипе трохи от звездите.
Облакът мрачен разгърнал е пазва -
грее гръдта му пендарът от слънце.
И се възправя синапено зрънце.
Бог с планината приказва.
РIRUS MALUS
Затворена от четири сезона,
живее ябълка отсреща под балкона.
И всяка пролет, лято, есен, зима
в прозореца приветливо ми кима.
Дори да завали и да завее,
дори да я задъхват суховеи,
сърцето й зелено ме намира
и затрептява от любов всемира.
Дръвче зелено, розово и златно,
ти всеки ден даряваш ме богато -
и цвят, и плод, пчели във сватбен полет
издигат ме в просторите напролет.
Разтворило корона необятна,
със корените си крепиш земята.
И тръгнеш ли си мълчешком от нея,
не зная как без тебе ще живея.
