ИВАН МИХАЙЛОВИЧ КАСАТКИН

Михаил Литов

превод: Георги Ангелов

Макар че литературната дейност на Иван Касаткин продължила над тридесет години, написаното от него не е много, и едва ли не всичките му съчинения са влезли в публикувания през 1928-1929 г. в издателство “Земя и фабрика” тритомник с разкази. Повечето от тях той създава и публикува в десетилетието между Първата руска революция и Първата световна война, през което е най-високият подем на творческата му активност. Иван Михайлович считал писателството си за случайна дейност в своя живот. Роден в село Барановици, Кологривска околия на Костромска губерния, в крайно бедно селско семейство, той от рано научил теглата в живота, бил принуден да скита заедно с родителите си от място на място в търсене на работа. Писал в автобиографията си: ” Цялото ми семейство тръгна да аргатува по именията, после поехме по градовете (…) в опасното градче Кологрив и по-нататък, по Волга, в Кострома, Нижни, Астрахан, отново в Кострома, отново в Нижни, в дълга нищета, в неописуеми мъки”. От 9 години бъдещият писател се приобщил към труда: чистил параходните котли, бил слуга в ресторант и статист в театъра. Така и никога не познал училището и се ограмотил по книжките, които търгувал, по копейка за брой.
От учението, а и от събудилата се страст да съчинява разкази и стихове, го отклонила активната му революционна дейност, заради която неведнъж се озовавал в затвора. Впрочем, по съвета на приятели-работници, той завършил вечерни ограмотителни курсове, а в Петербург учил стихосложение при известния поет Константин Случевски. Нижни Новгород заема в биографията на Иван Михайлович особено място: там, след отпечатването на листовки в нелегална типография, за първи път го арестували и от декември 1904 до ноември 1905 г. е в затвора, и пак там през 1907-1908 г. във вестник “Корабоплаване” за първи път се заявил като писател, публикувайки написаните в единична килия разкази “На шлеповете” и “Няня”. Тук трябва да се отбележи, че Максим Горки, тясно свързан с Нижни, приветствал литературните опити на Касаткин, дълги години си кореспондирал с него, помагал му материално и морално. После печатал в такива списания като “Ново списание за всички” и “Просвещение”, - последното излизало под ръководството на Ленин и се изразявало преди всичко в изискването: “…да се пуска само демократична белетристика, без хленчене, без ренегатство”. През 1916 г. се появила първата му книга с разкази “Горска история”. В годините на Първата световна война Иван Михайлович, по инициатива на Е. П. Пешкова, събирал осиротелите деца в района на Югозападния фронт и ги изпращал в Москва, а след революцията продължил подобна дейност, вече по поръка на ВЧК, занимавайки се с безпризорните. От началото на 20-те г. Касаткин редактирал списание “Червена нива”, през 30-те бил и редактор в Гослитиздат. През тези години оглавявал и Общоруския съюз на писателите, едно от творческите обединения, освен което съществували още и РАПП, ВОКП, МАПП… Борбата между тях се водела не на шега. МАПП обявил културата на миналото за безполезна и дори за враждебна на пролетариата, а РАПП подхванал тази “теория”. Касаткин в статията си “Литературните дупки” призовал да се очисти “старата сграда на литературното наследство” от “лъжливи надстройки”, появилите се през годините декадентство и реакция, да се запази “главния корпус за полезното в живота”. През 1938 г. писателят, замислил роман за новото село, бил репресиран.
В писмо до Бунин по повод на неговата повест “Село” Касаткин писал, че макар руското село и да пребивава в тъмнина, неговата “сърцевина и сила са велики, а духът му е светъл”. Между другото в дореволюционните разкази на самия Иван Михайлович могат да се видят като че ли две села: едното е потънало в безпросветна нищета под гнета на кулаците, другото - неспирно се весели, показвайки пиянска храброст. В изобразяването на второто безспорно е показан повече талант, в разказите от този род личи природната склонност на автора към хумор. Друга страна от таланта на писателя, може би най-забележителната, се разкрива в скиците му на природата, душевните състояния - внезапни фрагменти от живота. Когато след затвора в Нижни Новгород му забранили да живее в града, Касаткин получил жителство в Семьоновска околия, работил като “културен надзирател” в Ликовското лесничейство. Наименованието на длъжността звучи странно за слуха ни, но, струва ми се, тя не би била съвсем излишна в днешните ни гори. Напълно вероятно е именно това “надзирателство” да е накарало Касаткин да напише разказа “Лосове”, по повод на който Горки писал на неговия автор: Четох “Лосове”. Никак не е зле, никак!”.