ШУМЕН ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХIХ ВЕК ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФРЕНСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ
Пътеписът е много популярно четиво за времето, когато липсва подробна информация за близки и далечни земи,. Освен, че е източник на информация, пътеписът е достъпен за голям брой читатели, които иначе не биха имали възможност да пътуват до описваните места. Чрез него четящият пътува, научава и мечтае, още повече, ако авторът има дар слово и поднася по увлекателен начин впечатленията си.
През първата половина на ХIХ в. в Османската империя са извършени важни реформи. Страната става все по-достъпна за европейците. Сред посетилите Турция през този период са и не малко французи. В качеството си на военни, консули, географи, мисионери или просто любознателни изследователи, те кръстосват многонационалната империя, изпълнявайки различни цели и задачи, породени от интереса на Франция към балканските и близкоизточни територии на Османската империя. Някои от впечатленията са публикувани приживе от авторите им, а други - години след смъртта им. Цялата тази информация дава прекрасни сведения за непосредствените наблюдения на посетените населени места, социално-икономическите условия, броя, етническият и религиозният състав на населението.
Един от най- посещаваните български градове е Шумен, разположен на пътя от Русия, Влашко и североизточните турски територии към столицата Константинопол. По различни причини в този голям турски гарнизонен и български възрожденски център, пребивават десетки чужденци, между които французите: полковник Ротие, Ж. Г. Барбие дьо Бокаж, Жан-Жак Жермен, Жан-Жак-Мари Франсоа Буден, Ж. Б. Ришар, д-р Ами Буе.
Френският офицер полковник Ротие напуска родината си по политически причини през 1808 г. и постъпва на служба при руския император Александър І. Уволнява се през 1818 г., след което се връща във Франция по маршрута Тифлис (б.а. - дн. грузинска столица Тбилиси) - южното черноморско крайбрежие - Константинопол - през българските земи до Букурещ - Париж. Впечатленията си от това пътуване издава в пътеписа „Пътешествие от Тифлис до Константинопол” през 1818 г. [1]
При пътуването си през българските земи обръща специално внимание на Шумен и Варна. Като професионален военен оценява изключително високо стратегическото разположение на гр. Шюмла, както изрично настоява да бъде наричан града. Преценява архитектурата на укрепленията по това време , изградени от „ровове и прости стени”, като слаби. Увлекателно описва особеностите на шуменския климат, сравнявайки го по прохлада и чистота на въздуха с климата в швейцарските планини. За разлика от военните му познания, географските и историческите знания са слаби. Т. напр. погрешно поставя римския град Марцианопол не край Девня, а на мястото на шуменската крепост и определя града като сборно място на даки и гети срещу римските армии.
Ж. Г. Барбие дьо Бокаж е географ, роден в Париж през 1793 г. Баща му е сред основателите на Френското географско дружество. Младият дьо Бокаж работи в Министерството на външните работи на Франция и като професор по география в Сорбоната.
През 1828 г. публикува в Париж „Описание на град Шумла и околностите му”.[2] За автора Шумла или Шюмна, както нарича града, е един от главните градове на България и най-пряка връзка между Влахия и Молдова с Константинопол. Шумен е и най-важна турска крепост в този район. От описанието научаваме за облика и разположението на града (27-те махали с имената им) и населението му (30 хил. жители и 4 хил. къщи през 1810 г.; народностите - турци, българи, цигани, арменци, евреи и гърци). Описва занаятите (предачество, медникарство, грънчарство, бояджийство) и по-големите работилници (за производство на коприна, леярни за мед, железарски и пр.). Дава сведения за тридесетте джамии и по-важните паметници и забележителности (Безистена с търговските дюкяни, Часовниковата кула, баните и чешмите), дванадесетте порти, през които се влиза и излиза от града. Обръща специално внимание на неуспешните руски обсади на Шуменската крепост през 1774, 1810 и 1828 г. Като главна причина за руските неуспехи сочи изградените през 1771-1774 землени укрепления, батареи и редути. Описва ги с най-големи подробности, заедно с прославилите се командири (Галиб ефенди, Загарджи Баш, Осман паша). Интересен факт е съобщението за пещерата Зандана край Шумен - една от най-дългите и красиви български пещери, с което тя става известна на научния свят.
Генералът Жан-Жак Жермен, барон Пьоле, е роден във френския град Тулуза през 1777 г. Участва в наполеоновите войни и се откроява като сериозен познавач на военните и политически проблеми в близкоизточната френска политика. В мемоара си «Бележки върху Турция»[3], издаден през от 1826 г. въз основа на непосредствените впечатления, добити по време на пътуванията си, прави анализ на отбранителните възможности на Османската империя. Описва в подробности отбранителната линия и турските укрепления по река Дунав и по Стара планина, отдавайки голямо значение на Шуменската крепост, явяваща се най-главна в турския североизток и събираща главните пътища от и към столицата Цариград.
Барон Пьоле
В «Бележки за пътищата от Дунав до Константинопол през Балкана или планината Хемус»[4], издадена през 1828 г. от Жак-Жан-Мари Франсоа Буден, граф дьо Тромлен, дава подробна информация за пътищата между Северна и Южна България, която се използва по време на Руско-турската война през 1828-1829 г. Статистическите данни, които дава за отделни български селища, както и за българската етническа територия са полезни, въпреки и не съвсем точни. Графът е професионален военен, достигнал до чин дивизионен генерал, роден в Плонжо през 1771 г. На военна служба е от 1807 г. в Далмация и Османската империя и по време на службата си пътува много и записва впечатленията си.
В своите «Бележки…», граф Тромлен описва освен пътищата в Източна България, но и топографията, броя и народностния състав на населението. За град Шумен пише, че има около 3 хиляди семейства.
Ж. Б. Ришар (псевдоним на Жан Мари Венсан Оден) е роден в Лион през 1793 г. За разлика от всички французи, пишещи за българските земи, които са военни или географи, той е адвокат по професия. Установява се в столицата Париж и от 1815 г. става издател и книжар. Между 1828 г. и 1851 г. (годината на смъртта му) издава двадесет и пет томните «Пътеводители Ришар».
В «Класически пътеводител за пътуващия из Европа, въз основа на пътувания» (издаден през 1828/1829 г. и преиздаван през 1834 и 1852 г.) има информация за Източна България.[5] Пътеписът е за 119 часовото пътуване от Букурещ до Цариград през Шумен и Одрин. За сравнително краткия си престой в Шумен отбелязва, че «това е значителен град, добре защитен от своите стени и двойни ровове…населението му развива търговия с вино и зърнени храни». Но и той, подобно на полк. Ротие погрешно поставя римския град Марцианопол при Шумен.
Без никакво съмнение най-добрият френски познавач на Балканите е д-р Ами Буе. Той е и най-интересният и наблюдателен френски пътешественик преминал през българските земи. Роден е през 1794 г. в Хамбург, във френско хугенотско емигрантско семейство. Заможните му родители му осигуряват солидно образование - д-р на медицинските науки в Единбург, Шотландия. Увлича се по геологията и между 1820 и 1834 г. извършва геоложки проучвания из континента. От 1836 година пътешества и проучва Балканите. Автор е на важни и авторитетни изследвания за полуострова, а етнографската му карта на Балканите от 1847 г. е най-точната съставяна до тогава. Известен е с доброто си отношение към българите и с доброто познаване на българската история и география.
Информацията за Шумен е описана в «Маршрут от Русчук за Константинопол през Шумла и Одрин».[6] Градът е предаден с турското му звучене - Шумла. Буе по традиция отбелязва стратегическото разположение на града, пътищата към и от Шумла, земеделските околности (ниви, лозя и пасища), вътрешността на града. „Шумла е много красив град с 20000 жители”, пише Буе. Мнозинството от жителите са турци-мюсюлмани и имат петдесетина джамии, а българите, въпреки че са много на брой, имат само една джамия.
Д-р Ами Буе
Етнографска карта на Османската империя на Ами Буе от 1847 г.
Бележки:
[1] Полковник Ротие. Пътешествие от Тифлис до Константинопол. Превод Ст. Кайнаров. - В: Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. София, 1981, с. 93-96
[2] Ж. Г. Барбие дьо Бокаж. Описание на град Шумла и околностите му. Превод Ел. Дойчинова. - В: Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. С., 1981, с. 114-129
[3] Жан-Жак Жермен, барон Пьоле. Бележки върху Турция. - В: Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. С., 1981, с. 107-110
[4] Жан-Жак-Мари Франсоа Буден, граф дьо Тромлен. Бележки за пътищата от Дунав до Константинопол през Балкана или планината Хемус. - В: Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. С., 1981, с. 131-140
[5] Ж. Б. Ришар. Класически пътеводител за пътуващия из Европа, въз основа на пътувания. - В: Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. С., 1981, с. 197-213
[6] Д-р Ами Буе. Маршрут от Русчук за Константинопол през Шумла и Одрин. - В: Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. С., 1981, с. 235-443