КАФЕТО НА СВОБОДАТА

Татяна Филева

КАФЕТО НА СВОБОДАТА

(Откъс от поема)

Краят на системата
съвпадна и се преплете
с началото на моята младост,
с моята младост -
красива и преизпълнена
с копнежи и с надежди за по-добро бъдеще,
за по-добро бъдеще.

Сега, двайсет години по-късно -
след края на системата
и началото на моята младост,
седя на брега на Дунава и пия
кафето на свободата,
кафето на свободата,
пия горчиво кафе и горчива свобода,
разтворена с бедност и безнадеждност,
а от дъното на празната чаша
ме гледа като око
отминалата ми младост.

Двайсет години по-късно -
след края на системата
и към края на моята младост,
седя и пак както някога пия
кафето на свободата,
кафето на свободата,
но без истинска свобода
и без копнежи и надежди
за по-добро бъдеще,
за по-добро бъдеще.

Август-септември 2010 г.


 

ЧАШИТЕ

Всяка сутрин в това кафе
друг докосва
чашата с отсъстващите ми устни -
изпива
всички възрасти
на тъгата.
1994 г.

І.

Чашите на очакването
са празни -
след малко ще затворят кафето,
в което душите ни всяка сутрин
идваха, за да пият,
питието на живота е свършило, няма никой
да ни налее
отново.

Чашите
стоят неприбрани, глътките от кафе
по стените засъхват
във вид на годишни кръгове, зими,
отчаяния и надежди.

За онези, които заминаха, радостта
е изпита -
очакването да отпътуваш
по дъната на чашите
безмълвно се утаява…
Когато при тях е вечер,
при нас е
просветление между нощ и сутрин -
и ръцете ни се докосват
през пространствата
между чашите.

Ще успеем ли
отново да се докоснем
до душите си,
до ръба
на празните чаши,
до стените на всичко,
което свърши?
Ще успеем ли
отново да се завърнем
вътре
в самите себе си?

ІІ.

В този живот
не ме отмина нито една чаша,
изпих всички и на дъното им
има тъга и слънце,
но Чашата, която държах,
не ме изостави,
а Бог държеше ръката ми,
за да пиша.

Прерязах всички пътища,
по които да се завърна,
остана само
Пътят навътре,
който винаги е отворен,
както дърварят
всяка пролет подрязва
клоните на дървото,
за да расте нагоре.

Излязох от този свят,
оставих след себе си
празна чаша -
от дъното й ме гледат
неизвървяните пътища
на моя живот,
всички пътища,
които безвъзвратно оставих,
за да вървя по Пътя навътре,
който винаги е отворен.

ІІІ.

Веднъж си пиех питието…

Не зная защо и как
чашата е до мен и тази вечер,
какво пия - когато пия?
В този живот
никой не беше
истински до мен,
когато по-силно от всичко
исках да бъде.

ІV.

Празна чаша

Невъзможно е да изпиеш
толкова самота
и дълго да имаш чувството,
че си държал празна чаша,
от която е пил някой друг -
преди теб, след теб,
вместо тебе…

1997-1998 г.