Борис Шивачев

На 15 ноември, тази година, се отпразнува с голяма тържественост шестдесет годишнината от неговата литературна дейност. В София, този двоен юбилей се отпразнува много бляскаво. Беше юбилей, в който взеха участие почти всички. Произнесоха се много речи, като се почне от представителите на правителството, та чак до съперниците и неприятелите на големия писател. Това последното придаде един малко саркастичен отенък на юбилея, но в същото време показа каква голяма е литературната и социална фигура на Антон Страшимиров.
Юбилеят се чествува не само в столицата.Чествува се почти във всички провинциални градове и в по-големите села. Там, обаче, е минало с по-малко блясък, но с повече искреност. Специални комисии са подготвяли представянето на театралните произведения на Антон Страшимиров. Учителите в малките села са държали сказки върху литературната и социална дейност на големия писател. По този начин цяла България, работеща и мисляща, е отпразнувала юбилеят на големия писател и трибун Антон Страшимиров. Най-големият между живите.

***
Антон Страшимиров е роден през 1872 година в град Варна. Неговите родители са емигрирали от Македония, класическата земя на бунта. По този начин писателят е наследил буйната и бунтовническа кръв на Македония. Но изглежда, че звездата на Антон Страшимиров, макар голяма и блестяща, да му е донесла и нещастия. Много малък още, бъдещият писател загубва своите родители. И като сираче почва да търси своята прехрана. Води един живот скитнишки и пълен с горчивини.Бъдещият писател е бил принуден да работи най-разнообразни и несъвместими работи и в същото време да учи. По-късно, вече като младеж, той почва да дава уроци и на другите. Става учител. Занятие, което е предпочитал. Като учител той скита от място на място, защото селските първенци не го оставят спокоен. Партизаните и селските първенци не могат да понасят големия писател, който почва вече да показва своята огненост. Започва да защитава бедните, слабите и унижените. Това е една благородна задача за големия писател и трибун. В живота на Антон Страшимиров не може да съществува трибуна без писателя, и писателя без трибуна. Ето защо, Антон Страшимиров е най-големия между живите български писатели, синтез на голям артист и велик човек.

***

Литературната дейност на Антон Страшимиров е голяма и разнообразна. Написал е много романи, комедии и драми. Антон Страшимиров е превъзходен и оригинален есеист. Освен това, той е написал много статии на най-разнообразни теми. От най-чисто изкуство до най-мръсна политика. Но винаги е бил деен, много деен. Дейността е едно от неговите качества, най-характеристично. Стилът на Антон Страшимиров е много оригинален. Много индивидуален. Понякога къс и динамичен. Между многобройните негови произведения ще цитираме следните драми и комедии: “Вампирът”, “От другата страна”, “Свекърва”, “Ребека”, “Към слънцето” и “Скалата и смъртта”. “Вампирът” е най-добрата драма на Страшимиров и може би, най-добрата българска драма.
“Свекърва” е неговата най-добра комедия, много забавна и много представяна. Между големите романи на писателя ще цитираме: “Смътно време’, “Есенни дни”, “Среща”, “Без път”, “Бена”, “Висящия мост”, “Хоро” и “Роби”. Във всички свои романи и драми, във всички свои разкази и есета, Антон Страшимиров винаги търси расовото у българина. Винаги прави усилие да даде една жива картина на трагичното у българина.Но не само това! Търсейки расовото у българина Антон Страшимиров открива свои пътища за своя народ. Какъв е Антон Страшимиров? По своите теми е по-скоро натуралист. Но по своето огнено и блестящо чувство, той е един от големите романтици. Достатъчно е да цитираме неговата хубава легенда “Рамадан Бегови Сараи”. Има нещо тъй хубаво, тъй фантастично и очарователно в тази легенда, че прилича по-скоро на една поема. На ориенталска поема. Този, който е чел “Рамадан Бегови Сараи” не може да отрече, че Антон Страшимиров е един голям романист.

***

Когато мисля за Испания и за испанската литература, в моята памет изниква едно име - Унамуно. Ето едно име и един човек, който може да се съпостави с нашия Антон Страшимиров. Дон Мигел де Унамуно е бил голям борец срещу испанската монархия за в полза на републиката. Антон Страшимиров е бил винаги срещу тиранията. Борил се е с пушка и с перо за свободата на Македония. В България е бил винаги срещу всички тиранически правителства. В 1923 година и последующите Антон Страшимиров е воювал с неумолима твърдост и безподобна храброст срещу диктаторския режим на проф. Цанков. Тази борба почти е щяла да костува живота на големия писател и трибун. Но на край диктатурата падна. И Антон Страшимиров триумфираше. Дон Мигел де Унамуно и Антон Страшимиров, двама големи трибуни и писатели. Често мисля за двамата. Унамуно и Страшимиров.