ЗАВЕСАТА…

Виктор Начков

***

Завесата с проскърцващо пълзене
предложи ми
игра на жмичка.
Оттатък в четири посоки
ден е -
най-дългият от всички.

Това не са игри от детството -
не пускай за гърба ми кърпичка.
На двадесет и три
съвсем естествено
живота си ще късам и ще кърпя.

И аз ще преобърна
свойте мисли,
ще вникна в анонимните предмети
и там, където прилепи увисват,
стихът ми като брадва
ще засвети.


 

***

Закономерни са безкрайните природни кръговрати.
А ние сме най-висшето творение на вечната природа.
Защо животът ни тогава не е кръговрат?

Ако отвъдното не съществува,
животът е дъга.
Окръжността ще се затвори от децата ни.