УТОПИЯТА, НАРЕЧЕНА ДИМИТРОВГРАД

Йоздемир Индже

В началото на този месец имах възможност да посетя София в рамките на програмата на немския Гьоте институт „На път” - “Европейската литература в Турция - Турската литература в Европа”.

След това бях поканен и от ръководството на община Димитровград за връчване на наградата на международния конкурс за поезия „Пеньо Пенев”, давана веднъж на 10 години. Освен че получих наградата, станах и гражданин на този град.

Факт е, че дори да се разпространяват от Анадолската агенция, електронните и печатни медии у нас проявяват изключителна оскъдност по отношение на новините, свързани с моята личност. Може да се каже, че свикнах с това отношение! Но този път, въпреки че информацията бе подадена официално от Посолството ни в София, Анадолската агенция приложи едва ли не цензура или ембарго спрямо мен.

Международната награда за поезия „Пеньо Пенев” е признание, което не се дава всеки месец или година, а веднъж на 10 години. Първият лауреат на наградата през 2000 г. е поетът и писател от грузински/ руски произход Булат Окуджава, а вторият й носител съм аз. Третият конкурс ще се проведе чак през 2020 г.

Оставяйки поетичната, творческа част на мероприятието на коментара на литературните списания, искам да споделя с вас впечатленията си за Димитровград.

* * *
Рождената дата на Димитровград е добре известна: 2 септември 1947 г. Преди тази дата такова населено място не съществува, но днес е голям и представителен град.
На мястото, където е направена първата копка за града сега се извисява паметник.

Димитровград е реализираната утопия на социалистическия режим. С обединяването на три села се сформира един индустриален град, съсредоточен върху химическата промишленост. Понастоящем продължава да работи голям производствен комплекс за торове (приватизиран за жълти стотинки), граден навремето с ентусиазъм и пот на челото от младежките бригади. Утопията става реалност и на града се дава името на създателя на социалистическа България Георги Димитров, а именно - Димитровград.

Пеньо Пенев (род. 1930 г.) се включва в изграждането на Димитровград като член на бригадирското движение. Труди се с пот на челото за този град. По-късно се премества в София и започва работа като журналист. Слага край на живота си, когато е само на 29 години.

Оставя след себе си няколко книги и син на име Владимир.

Владимир се ражда на 19 февруари 1956 г. и е едва 3-годишен, когато умира баща му. Сега е известен художник. Показа ми банката, в която е работила майка му, и пресечката, на която всеки ден се срещали родителите му. Не посмях да го попитам за причината за смъртта на баща му, понеже усетих, че е много чувствителен на тази тема.

* * *
Според новия обществен режим на членката на Европейския съюз България, Пеньо Пенев е сложил край на живота си, защото е останал разочарован от фалша и лицемерието на социалистическия режим, за който се е борил. Спорно е доколко може да се има доверие на един режим, който взривява мавзолея на строителя на модерна България, унищожава Музея на революцията, заличава всички спомени за създателя си (имена, паметници, бюстове и др.) и изважда от учебниците (поне в началото) поет като Пеньо Пенев?

Падането на социалистическия строй в България е дълга история на тема CIA+Сорос. Но за това друг път.

Един друг свят е възможен!