СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА

Анжела Димчева

ОПАК ДЕН

песен

Сутрин в осем пак във клас
още сънен влизам аз.
На вратата с пълно кошче
ме захлупва весел Гошко.
Във часа по писане
Госпожата все е кисела:
„От ужасните ви букви
побеляха мойте букли!”

Припев: Опак ден е днес…
             Кой ли има интерес?!
             Всичко се проваля с гръм!
             Искам да съм таласъм…

В час по пеене Иванчо
свири с молива на Данчо.
А пък Моника по-рано
лепна дъвка на пианото.
В час по четене припада
Ина, задушена от помада.
Венци скача от чина си -
предизвиква земетръси…

Припев: Опак ден е днес…
             Кой ли има интерес?!
             Всичко се проваля с гръм!
             Искам да съм таласъм…

Да приключи този ден,
да си тръгна изморен…
Но започва математика
като истинско проклятие!
От задачи, правила
пламва моята глава!
Сякаш се взривява самовар,
всички бягат - в стаята пожар!

Припев: Опак ден е днес…
             Кой ли има интерес?!
             Всичко се проваля с гръм!
             Искам да съм таласъм…


 

МАГИЧЕСКИ ЛИЦА

песен

То е ябълка червена,
то не знае що е мрак.
Тя го гони вдъхновено,
но не му е даже враг.

Припев: Две незаменими сили,
             две магически лица
             греят и се смеят мило
             от рисунки на деца…
             Две магически лица
             от рисунки на деца!

Те все плуват по небето,
То е божа топлина,
тя влияе на морето,
сипе нощем светлина.

Припев: Две незаменими сили,
             две магически лица
             греят и се смеят мило
             от рисунки на деца…
             Две магически лица
             от рисунки на деца!

Може би познахте вече -
слънцето е тази благодат,
а луната го целува вечер,
за да могат хората да спят.

Припев: Две незаменими сили,
             две магически лица
             греят и се смеят мило
             от рисунки на деца…
             Две магически лица
             от рисунки на деца!


 

СПАСЕНИТЕ ОБЛАЦИ

Вятърът играе на въже…
Скача, скача ден и нощ, нехае,
че са уморени смелите мъже,
дето стискат на небето двата края.

Но Ирина мисли, мисли и реши:
нощем с ножица голяма да излезе
не да дърпа вятърни уши,
а въжето тя направо да пререже!

Вятърът тогава ще заспи
в топлите гнезда и лунни клони,
а отгоре чакан дъжд в зори
двата облака спасени ще отронят…


 

ЖЕЛАНИЕ

Сред куп играчки в свойта стая
защо ли Мими все скучае?

Срещу й мигат кукли-балерини,
палячо си подхвърля мандарина.
Джудже и костенурка разговарят,
петел обува новички шалвари,
моряк ръце протяга към китара,
а влакът весел тон повтаря.
Коли и кубчета, екран и топки
ще оживеят при човешки допир…

Но Мими все седи и дреме,
играта й се струва тежко бреме.
Какво ли чака да се случи?
„Началник искам, мамо, да ми купиш!
Ще каже той на всички да играят,
а аз ще гледам, без да се моря докрая!”