ПОЕТИ ОТ ГРАД КАВАДАРЦИ, МАКЕДОНИЯ

превод: Валентина Атанасова


МИЛКА МИНДЕВА


 

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

Повиках те
с музика
от някой друг живот.
Под звездите на свечеряване,
този камък е нечие възглаве,
само топлината е истинска.
Когато бъдеш на седмото небе,
не се срамувай да извикаш
името ми.
Ехото плава из простора вечен,
а разюзданите коне галопират волно.
Снимките започнаха разговор -
дали ще припознае твоето око
пръстена на моята ръка?
Ще те повикам повторно
с музика от някое друго време,
което страшно прилича на днешното.


ТОМЕ АНДОВ


 

ПРЕДПРОЛЕТНО

Завчера още снежеше,
а утрото ми замириса на пролет.
Нещо мръдна в сумрака,
нищо не видях, а помислих
да не е шарка.
Исках да видя, а се замислих.
Подухна, не застудя.
И пак ми замириса на пролет,
мълком изпратих деня,
сутринта вече клечи на хоризонта.
Слушам жабокряка, усещам хлад,
но близо е, изглежда, пролетта.
Преди полунощ полумесечината
високо се беше изкачила
и яснееше като през деня.
Утрото заслани.
Така е,
ама пак ми замириса на пролет.


 

АКТ

Парцали сиви по синевата,
из сухата долина се носи вик,
брезите се свличат до кожа,
а вятърът им носи кошулите.

Кожухът се оплита в мъглата
и само главата му прозира,
стрехите тъгуват за ятата,
които отпътуват с лятото.

Гроздоберци разпъват
                    из равнината
в свой плен мъките,
денят пътува към съня,
без да се сбогува с тревите.


 

НОЩ ПРЕДИ ГРОЗДОБЕР

Тодорке, мори, Богданке,
Грозданке и Лозанке,
слезнете утре по-рано
пред порти, долу на сокак,
ще поминат лозари,
хем лозари,
хем винари.
Биляна платно не ще бели,
вино руйно ще се пени,
по-силно тъпанът ще удря,
ще писне гайдата по-милно,
ще заиграят виногорци,
хем винари, хем игрохорци.
Утре денят ще осъмне,
ще се редят ред вино,
ред песни,
беритбата да е богата
и по-лесна.
Нека се роди ден:
Хубав ден,
Вино ден,
Лоза ден,
Шира ден,
Празничен.
За Тиквеш - гроздовден!


 

НИЗАЧИ НА ВРЕМЕТО

Протягане във ранозорието,
безслънчевината е студена.
Три капки Лукор вода във очите,
магарешки тропот по калдъръма
прегазва утрото.
Низачи на времето -
предвестници на денораждането,
между листите зелени -
катран лепило по ръцете.
Около пладне сънят дохожда
неповикан,
бодат привечерните сенки
и ги нижат на низа безкрайна -
три четвърти Хляб от мъка в тавата.
Дали катранът ще премери мъката?
Сто листа - пара,
сто пъти по сто пари
или сто и пет -
ай, тутунари с късмет!


 

ЗАВИНАГИ

Ако не ти бях драг,
защо навреме не ми каза?
Тези, в които са влюбени,
не трябва да се лъжат.
От години се държим за ръка,
завинаги нека да е.
Ръката повече от думите казва,
много повече от каквото и да било.
Когато много искаш,
не е трудно да се подаде
и да се поеме ръка.


 

ПОДАРЪК

Сутринта исках да ти подаря цвете.
Не можах -
цветарката на ъгъла беше заминала,
може би беше отишла да полее цветята.
Реших -
ще откъсна цвете от двора на съседа.
Попремислих - розите още не бяха разцъфнали.
Пак помислих и реших -
днес вместо цвете, ще ти подаря целувка,
а цветето ще ти го поднеса утре,
когато розите разцъфтят.


ТОДОРКА АНДОВА


 

ЖЕНА НА БРЕГА

В тъмното трепери зрак по брега
и сънят е вече реалност.
Истината отваря врати:
нелюбената жена я милва въздухът.
Носталгия за жалбите,
отнесени от светлината
на първия здрач.
Разплетени коси, трепет в сърцето,
боси нозе, любовен копнеж.
И реалността е пак сън,
сънят - тишина,
А тишината кръжи
между съня и реалността.