МАКСИМ МИРОНОВ: “АЗ СЪМ РУСКИ ПИСАТЕЛ, КОЕТО ОЗНАЧАВА НЕОТДЕЛИМ ОТ ПРАВОСЛАВИЕТО!”

превод: Георги Ангелов

През 2006 г. излезе новият роман на Максим Миронов “До Потопа”. С писателя разговаря Сергей Малинин, главен редактор на “Нацбез.Ру”.

- Максим, разкажете ни накратко за новия си роман “До Потопа”, който успя да обрасне със слухове и скандали още преди излизането си?

- Всичко е разкрито в заглавието му - “До Потопа”. Това е роман за Ной и за историческите събития, изложени в първите глави на Книга Битие. Постарах се максимално да се придържам към сведенията от Свещеното Писание. Но като литератор, естествено, съм добавил и нещо свое, лично. Например, руският поет Алексей Константинович Толстой някога написал драматичната трилогия “Смъртта на Йоан Грозни”, “Цар Фьодор Йоанович” и “Цар Борис”, и паралелно с тях и романа “Сребърният Княз”. Той умишлено “коригирал” историческите събития, за да съответстват в една или друга степен на законите на жанра. Но и сам предупреждавал читателите, че не трябва да възприемат творбите му като някаква историческа хроника.
Що се отнася до слуховете и скандалите около романа ми, тук фактор на дразнение за всевъзможните дърдорковци стана ясно заявената ми християнска, православна позиция. Не случайно взех за епиграф към книгата си цитат от Евангелието, отнасящ се до последните дни на човешката история. Моят роман е вик: “Опомнете се! Всичко това вече е било, и до какво е довело?” Правя ясен паралел между света преди потопа и съвременния свят, и това е напълно закономерно.

- Максим, Вие сте човек с удивителна съдба, боеви офицер, ветеран от бойните действия в първата чеченска война. Има ли в “До Потопа” отзвук от тази война?

- Да, като сериозен писател се “родих” именно след тези събития… Войната е изпитание за устойчивостта, и борба - при това не само и не толкова на доброто със злото (а в бойните условия тази граница много се размива), колкото между честта и безчестието, между служебния и моралния дълг… В този план, разбира се, “До Потопа” не е изключение, макар че умишлено не засягам в романа чеченската тема.
Борбата между жителите на Ерида под ръководството на циничния Бафомет и света на любовта и справедливостта, в който живее Ной, е очевидна война, при това в най-актуалната за днешния ден форма - информационната. Някога писах за истинската, “горещата” война. Сега повдигам темата за онази война, която се води днес - войната за душите на хората. И ужасът й е в това, че тя се води със стремежа да се завладее “светая светих” на всеки човек. Който победи в нея, ще определя и съдбата на цивилизацията ни като цяло. Именно сега, като никога, е важно да не отпускаме ръце, да не изпадаме в паника, а да търсим ефективни пътища за защита от тази агресия, да разберем, че пред нас е враг безмилостен и безпощаден, враг, на който е чуждо не просто всичко руско, а всичко човешко…

- Мнозина побързаха да нарекат “До Потопа” отговор на “Кода да Винчи”. Доколко вярно е подобно сравнение?

- Първо, ще напомня, че съм писал романа си преди да се появи тази западна глупост, замислям книгата си от 1998 г. и се подготвях за нея сериозно и дълго. Писах сагата си за Великия патриарх, влагайки в тази неголяма по обем работа цялата си душа, всичко онова, което бях изстрадал като гражданин, писател и човек… Завърших “До Потопа” на 7 декември 2004 г., а след няколко дни върху страните от Югоизточна Азия се стовари напълно реален потоп, като жива илюстрация на моята работа… Съвпадение ли е или?.. И, накрая, излизането на романа съвпадна със сатанинската истерия около “Кода да Винчи”. Да, вероятно сега “До Потопа” е противовес на лавината на демонизма, макар че, повтарям, от начало не съм си поставял такива цели.

- А доколко сам сте вярващ човек, и в каква степен сте свързан с Православието?

- Преди всичко аз съм руски писател, а значи и неотделим от Православието. Православието не е просто Вяра, но и многовековно устройство на живота на страната, нейна душа, нейна култура… Това е именно Вяра, а не религия в тясното разбиране, както стана с католицизма или протестантизма! Днешната власт разсъждава много за “националната идея”, забравяйки, че в Русия от векове е съществувала тази идея в нейния естествен вид, облечена в кратката формула: “Православие - Самодържавие - Народност”. Оттук и знаменитият девиз: “За Вярата, Царя и Отечеството!” Царя ни отнеха, вместо Божия Помазаник имаме безкрайна поредица от парвенюта-авантюристи, Отечеството е стъпкано в калта. За никаква Народност вече не може да става и дума… И онова, което ни остава, за да не бъде изтребена Русия до край - това е Православието, наша Света Вяра. Докато и най-малките й искрички се пазят в страната, Русия не е безнадеждна, тя има шанс да оздравее.

- Максим, в книгите Ви епизодично се повдигат специфични теми, за които могат да Ви лепнат етикета “антисемит”. Как се отнася към това Вашият издател и, по-важното, лично Вие?

- Такъв етикет може да се лепне на който и да е, от Шекспир до Чехов! Никога не съм се изказвал срещу евреите като отделен народ. Но съм категорично против расовата дискриминация, най-ярък пример на която е ортодоксалният юдаизъм. Противник съм на претенцията за “избраничество”, което изначално е заложено в това учение. Разбира се, аз не съм антисемит, а антиционист - това вече е точно! А издателството се прояви от тази гледна точка похвално - “До Потопа” излезе без една поправка! Макар че те могат и да не са съгласни с мен в някои неща…


в. “Русский вестник”, 03.08.2006 г.