Дину К. Джуреску

превод от руски: Георги Ангелов

ИЗ “КАРТИНИ ОТ ИСТОРИЯТА НА РУМЪНСКИЯ НАРОД”

Центърът на тежестта в антиосманската борба се премества отново в Мунтения при Влад Цепеш (1456-1462), който със своята дейност, с неповторимата си личност обърнал върху себе си вниманието на европейското обществено мнение.

«Разкази» за Влад Цепеш (така нареченият Дракула) се появяват на руски и немски, получавайки широко разпространение по целия континент, започвайки от втората половина на XV век. Наред с действителни факти, потвърдени от документите, тези «разкази» съдържат множество измислици и преувеличения. Цепеш се отказва от васална зависимост по отношение на Портата, атакува отоманските гарнизони по десния бряг на Дунав (1461-1462), и се опитва да обедини своите и унгарските сили или поне трансилванските. Оказва упорита съпротива на настъплението на турските войски, ръководени от самия Мехмед II, на когото все пак се удава да натрапи нов воевода - Раду чел Фрумос (Раду Красивия). Последният възстановява взаимоотношенията с Портата, включително и задължението да изплаща харач (данък). Но връщането към статуквото станало възможно именно заради енергичната съпротива, оказана на завоевателя, от което се и възползвал новият воевода, поставен на трона от турците.
След това центърът на тежестта на борбата с турците се преместил в Молдова.

Букурещ, 1982

ИЗ “ОЧЕРЦИ ПО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА ИСТОРИЯ НА МОЛДОВСКОТО КНЯЖЕСТВО”

Отношенията на Молдова с Турция особено се изострили след приемането в Белгород на турски кораб с въстанали пленници от Кафа, а също така след опитите на молдовският владетел Стефан Велики да върне Влахия в сферата на своята политика.

През 1476 година султанът чрез своя посланик отново поискал от Стефан да изпрати за заложник своя син, да предаде Килия и Белгород и да плати данък, който молдовският владетел не бил изплащал от 1473 година. Отказът станал предлог за нов османски поход към Молдовското княжество. През пролетта на 1476 г. 150 000 войска начело със султан Мехмед II потеглила срещу княжеството. Във Влахия към него трябвало да се присъедини войската на Лайота Бесараб с 12 000 души, а от изток се готвели за атака татарите, за да отвлекат част от молдовските сили по време на прехода на султана през Дунав.

Стефан, войската на когото не надвишавала 40 000, се обърнал за помощ към Матиаш Корвин. Унгарският крал изпратил в Трансилвания бившия влашки владетел Влад Цепеш и дал заповед трансилванските войски да се притекат на помощ на Стефан.

На 26 юни 1476 година Стефан внезапно атакувал авангарда на османската армия под командването на Сюлейман. Но тъй като османските войски бързо се съвзели, владетелят дал заповед да се отстъпи към укреплението. Мехмед II възглавил атаката срещу молдовските укрепления. Стефан взел решение да отстъпи в планините, за да попълни силите си за по-нататъшната борба. Молдовската войска загубила над 1000 убити и пленени. За да заздрави успеха си, султанът придвижил войската си към Нямц, Сучава и Хотин, но османците не успели да превземат тези крепости. Междувременно Стефан попълнил своите военни сили, а в Трансилвания се съсредоточил корпус от унгарци, начело с Ищван Батори и Влад Цепеш, дошъл на помощ на молдовския владетел. Султанът решил да остави княжеството.

Използвайки благоприятната ситуация, Стефан започнал поход във Влахия, в който взела участие и войската на унгарците. Лайота Бесараб бил свален, влашкия престол заел Влад Цепеш на16 ноември 1476 година. През декември Лайота се върнал в княжеството с османски отряди. Цепеш, предаден от болярите, бил отстранен от престола и убит.

Връщането на Лайота поставило Стефан пред необходимостта да предприеме нови усилия с цел включването на Влахия в сферата на молдовската политика. През есента на 1477 година той организирал нова експедиция във Влахия, отстранил Лайота и сложил на престола сина на Цепеш, който скоро се сближил със султана. Не оправдал надеждите на Стефан и друго негово протеже, Влад Калугер.

Кишинев, 1987