Банчо Банов

КАМИЛА

Попитаха веднъж една Камила:
“Кога вървиш със най-голяма сила,
кога ти е най-спорно -
по нанадолно или по нагорно?
По кой път стигаш най-далече?”
Камилата им рече:
“Какво е стръмното и равното!…
Посоката е главното!”

ТРЕТОТО УХО НА ЗАЕКА

Видяла мечката, че Заекът търчал
като обезумял
и му извикала: “Почакай, стой!
Каква беда те гони, братко мой?”
“Ужасна! - рекъл Заекът. - В гората
се щура Тигър с ножици в ръката,
щом види заек с три уши - безжално
ги реже моментално!”
Раздрусала се Мечката от смях:
“Но ти си с две! Защо ще те е страх?”
“Ох, две са, вярно е, но за какво са? -
въздъхнал Заекът. - Въпроса
със тоя Тигър иначе стои:
той първо реже, след това брои…”

ИЗЯСНЯВАНЕ

Покрай кошарата, в мъглата,
се мярна сянка непозната -
безформена, неясна, сива
и мълчалива.
Разшаваха се кучетата: “Бре,
какво е? Кой ще разбере?
Дали не е опасен звяр?
Или пък заблуден овчар?
Вол? Крава?… Дявол да го вземе,
такова време!”
“Я да почакаме - обади се стар пес,
видял безброй неясни работи до днес, -
ще му се чуе сигурно гласът…”
Решиха да се притаят,
зачакаха… След миг, след два
едно: “Ъа! Ъа! Ъа!”
процепи сякаш старата гора.

Магаре беше. Всеки го разбра.

СКАНДАЛ

Търчеше заекът в полето -
ще му се пукне чак сърцето
от бягане напред-назад!
Събра се животински свят,
зачуди се: какво ли става?
Успя най-после една Крава
до него да се доближи:
“Какво е станало, кажи!
Отгде таз паника голяма?
Аз както гледам - нищо няма!”
“Не знаете ли новината? -
пое дъх Заекът. - В гората
- скандал! Събитие ужасно!
Лъва го хванали натясно
и някой бил се осмелил,
та муцуната му натрил!”
“Е, и какво?”
                    ”Ами това е,
че кой е оня - не се знае!
Сега го гонят, викат, спорят,
за него всичките говорят,
и само питат кой е той -
макар виновен, но герой!”
“Но ти защо търчиш все пак?” -
попитаха го.
                    ”Няма как -
размърда Заекът ушите,
изпъчи мъничко гърдите
и промълви, обзет от свян:
- И аз съм май заподозрян…”

РАЗГОВОР С ПЛЕМЕННИКА МИ

Днес племенникът ми, разрошен мъж
на пет години,
все в синини и драскотини,
дойде у нас и каза изведнъж:
“Аз вече съм голям.
Аз даже знам
американски!…”
“Да бъдем точни - аз му казах кратко. -
такъв език не съществува, братко.”
Той писна кански:
“Не! Има!… Ти не знаеш!… Има!…”
“Добре - успокоих го, - говори тогава,
да чуем тоз език какво ли представлява…”
Той рече с гордост несравнима:
“Go home! Go home!”

Аз сложих племенника си до мен.

Америка на чичо Том,
Америка на Уитман и Марк Твен,
децата учат твоя език:
“Go home! Go home!”

На Виетнам децата
го пишат по стената
на всеки дом:
“Go home! Go home!”…
По целия свят се разтваря
букваря
на твоя език, Америка
на двайсетия век:
“Go home! Go home!”…

Погледна ме невръстният човек,
цял в синини и драскотини,
сега - на пет години,
а утре - гражданин. Утре - войник.
Аз му казах:
“Правилно го учиш
този език!”

ЛЪВ И ХИЕНА

Във трап дълбок, покрит със листи и трева,
попадна неочаквано Лъвът
и диво зарева,
безсилен този път
във зъбите на хладната стомана,
безпомощен и сам
във хитрата уловка на капана.
Хиената минаваше оттам,
уши наостри, спря…

И ти ли,
приятелю, би спрял смутен?
Другарят ни навярно губи сили,
души го мрежата на завистта,
мълва го цапа, бий го клевета,
крещи сега той в болка и обида
и отговор единствен чака:
                                        ”Ида!”
“Другарю, ида!” - с нечовешки глас,
аз знам - ще викнеш ти, ще викна аз,
но не и таз хиена…

Безмълвна, неподвижна и студена,
помисли тя: “Ами ако наблизо е скован
за мене също някакъв капан?”
И вдигна нос, подуши,
запълзя към хванатия Лъв,
дано да свари,
да докопа
къс месо
със още топла кръв…

КОТАРАК И МИШКИ

“Елате, мишки! Тичайте насам!
От днеска вече ням да ви ям! -
извика шареният котарак. -
На Божи гроб отивам чак
да взема прошка и благословия,
да стана котарак-хаджия
и да се върна тук преобразен,
най-праведен и най-смирен.
Отказвам се от старите привички!
Да се простим! Елате тука всички!”
Размърдаха се мишките: “Какво пък!
Светът не е чак толкоз лош и опак!
И котаракът може - кой го знае -
да се разкае!
Да му простим - на Божи гроб отива!
Хаджия става! Иначе не бива!”
Затичаха се няколко мишлета,
подадоха навън нослета
и изведнъж като вковани спряха:
видяха
току пред тях притихнал котарака
лежи и чака,
и във очите му жълтозелени
мишлета само отразени,
с мустачетата, с муцунките гладки,
и всички - сладки, сладки, сладки…
“Назад -
извикаха мишлетата. -
Търчете,
във дупките се приберете,
укрийте се и - нито гък!
Няма тоз мачок очи за хаджилък!”

ДРЕБНОТО ЧОВЕЧЕ И ГОЛЕМИЯТ АВТОМОБИЛ

Един човек обикновен
- и като теб, и като мен -
видя автомобил голям
(”Буик” ли, “Форд” ли - де да знам)
и с възхищение горещо
си каза: “Бре, че едро нещо!”
и тръгна пак да си върви.
Но точно в тоз миг се яви
човече дребничко на ръст,
една прашинка махна с пръст,
отключи със ключе вратата
и седна важно във колата.
“Бре, братко! Твоя ли е тая?” -
попита нашият. “Защо се смая?
Че моя е!” “Така ли? Браво!
Наистина? Кажи ми право!”
“Да, моя…” “Твоя ли? Прекрасно!
Кажи ми…” “Казах много ясно,
че моя е!” “Че как събра
за нея толкова пара?”
Примигна дребното човече:
“От залъка отделях” - рече,
газта натисна, отлетя.
Замря с отворена уста
човекът наш и каза кратко:
“Това се казва залък, братко!”

КОЙ И ЗАЩО Е ИЗВЪН КРИТИКАТА

Разсърди се Лъвът: “Как ви се струва?
Не става никой да ме критикува!
Към мен бележка няма даже!
Да стане някой и да каже
дали съм сторил нещо криво!…”
Лъвът погледна горделиво
и продължи: “Защо мълчите?
Кажете ми го във очите!
Нима наистина аз нямам грешка?”
“Не - рекоха, - ти имаш лапа тежка…”

ЛЪВ И ТАРАЛЕЖ

Лъвът накриво стъпи и усети сам
на таралежа острите бодли.
(Ах, как боли, боли, боли!…
Повярвайте, по себе си го знам.)
Ала Лъвът с усмивка каза: “Браво!
Тъй трябва да бодеш: дълбоко, здраво!
Не бой се! Карай! Все по-смело!
Това е важно дело!
Ще те подкрепям най-горещо!
Но… да поправиш дребно нещо,
едно-единствено… Не одобрявам, брат,
на твоите бодли кафявият им цвят.
Цветът, разбираш ли, не ти отива!
Да беше друг… Например, краска сива…
Но този цвят - не, не! Да одобря не мога!”
“Как тъй” - заекна Ежът във тревога,
ала Лъвът го спря: “Ще видим в близки дни!
А тез бодли сега върви и - обръсни!”

КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО

                                         По С. Михалков

“Приятелю, приемам поздравление!”
“Чудесно! За какво?” “Не си узнал?
Получих днеска ново повишение,
награда и медал!”
“Какво си свършил?”
“Преизпълних плана!
От гребени - сто хиляди на брой!
Душа не ми остана,
но се усещам истински герой,
достоен за перото на поет:
продават мои гребени навред!
А ти? Към теб лош вятър ли завя?
От грижи ли така оплешивя?”
“Не… Ресах си веднъж косата
със твоя гребен… Туй е резултата.”

ВЪЛК И ПСЕ

Промъкна се във селото Вълкът,
ала и този път
веднага кучетата го откриха,
отвред го обградиха,
нахвърлиха му се и - край!
В туй време се разнесе лай…
Отнейде псе се бе явило -
опашката подвило,
то се дереше като бясно,
неудържимо, гръмогласно.
Погледнаха го изумени
бойците в битките калени
и рекоха: “Какво ти става?
Завърши тежката разправа,
какъв е този лай? Защо?”
“Бе страх ме е!” - отвърна то.

ОЦЕНКА

Редактор бе във горското списание
и Заекът. Един ден със внимание
зачете той представената статия
и замърмори:
                    ”Глупост! Галиматия!
Да се захвърли моментално в коша!”
Но зърна подписа.
                              ”А!… Никак не е лоша!…”

МАГАРЕТО СЕ ИЗДИГА

                               На един, който пише статии
                              за литература и изкуство

Магарето бе сложено начело на обора.
(Защо Магарето, защо? Сред хора
такова нещо никога не става!)
“Да има ум?” - попитах. “Няма!”
“Да води? Да обединява?”
“Как не! Проклето е за двама!”
“Защото носи всякакъв товар?”
“Щом сложиш на гърба самар
(животът във обора учи),
ще мъкнеш туй, което ти се случи!”
“А да не би защото - да, така е! -
Магарето отлично знае
с ритник да удря вляво и във дясно?
Но тая работа прекрасно
я вършат всички със магарешка глава!…
Тук има тайна! Но каква?”
“Защо пък тайна? - казаха. - То разполага
със прост, но ценен дар…”
“Кажете го веднага!”
“Това Магаре - казаха, - преди да рита,
пита.”