МЕЖДУ РЕАЛНОСТИТЕ НА МИМОЛЕТНОТО И НЕБЕСАТА НА ВЕЧНОСТТА
За новата книга на Валентин Стоев „Второто разпятие на Христос”
Когато разпъват Христос, сред болките от очите му изтичат сълзи. Не много, само десетина капки, но тези капки се оказват лековити, с тях вече две хилядолетия се лекува светът. Христовите сълзи поддържат живота на хората, опрощават грешките им, успокояват болките и съвестта им. На кръста Бог наказва Исус за нашите грехове, но всъщност с разпятието през вековете се изявява не божието наказание, а божията любов. Христос умира за греха, но възкръсва като символ на надеждата.
С тези размисли разтварям новата книга на Валентин Стоев „Второто разпятие на Христос” - динамичен приказен разказ за митарствата на Божия син в днешната епоха и за посланията му към днешните хора. Битието на главния герой на романа на Валентин Стоев не започва с раждането му и не свършва със смъртта му, защото Исус е вечен, макар че има плът на човек, той е бог. Исус е минал през топлината на съзиданието и през студа на предателството, затова ни разбира, съпричастен е на тревогите ни и е наш застъпник пред Божия престол.
Исус Христос идва при нас, слиза по копринена стълба от небето и ни припомня общочовешките истини и всевечните морални тълкувания за смирение и святост, мъдрост, изкушение, страсти, състрадание, съвършенство и съгрешимост, грях и изкупление. Как днешният човек ще посрещне Божия син - обичан и следван през вековете, но със същата сила отхвърлян и низгверван? Ще го посрещне с „Осанна!”, но много скоро ще го подгони с „Разпни го!”. Защото и днешните свещеници и фарисеи ще се стряскат от притчите му, и днешните религиозни и политически водачи от Държавата Израел, от Ватикана и от разни други велики и не толкова велики сили ще решат, че са застрашени устоите на научно обяснения и подреден модерен свят, а обикновеният човечец ще следва посоката на стадото и препоръките на официалната пропагандна машина.
Тук дори не са толкова важни разните му там теологични тълкувания - за второто пришествие на Христос ли става дума, или за появата на новия Месия. Важното за силните на деня е Божият син да бъде обявен за лъжеХристос или за фалшив месия. Няма значение, че е чудотворец, че е енергиен заряд, поставил началото на новата ера и изстрелял надеждите на човечеството към бъдещето. На народа ще бъде позволено да се събере за своето поредно зрелище, но после Христос трябва да се „изпари”, защото не ни е нужен. И няма да се появи днешният Тома, който да пъхне пръста си в раните му. Христос трябва да бъде обявен за невменяем, да бъде вкаран в лудницата!
Всъщност зад вътъка на словото Валентин Стоев в целия си роман непрекъснато задава философския въпрос - как днешният човек приема Спасителя, как осмисля неговата жертва. Макар че не следва сляпо каноничните представи и постулати за божиите неща, авторът на „Второто разпятие на Христос” не е привърженик на по-революционните тълкувания на фундаментални твърдения и истини на църквата, каквито срещаме при рок-операта „Исус Христос супер звезда” на Андрю Лойд Уебър или „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун, по-скоро в някои от сюжетните линии на романа му се усеща битово-фантастичният натюрел на „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков.
В писанията на Йоан, Лука, Марко и Матей са описани много чудеса, които прави Исус. С пет хляба и пет риби Божият син нахранва пет хиляди души, превръща водата във вино, появява се от нищото и изчезва, ходи по вода, изцелява болни, възкресява мъртви, успокоява бури. Самото негово възкресение е чудо, както и неговото възнесение. Валентин Стоев не лишава героя си от чудотворните му дарби - пристигнал при нас 2000 години след началото на новото летоброене, Христос отново ще ходи върху водата, ще изцелява болни, ще прави чудеса и добрини, но не за да впечатли някого, не за да рекламира себе си в това безумно време на рекламата, а просто защото Христовата кръв трябва да измие греховете на хората, защото тези чудеса и добрини са поредната спица от колелото на великото тайнство. В новата си книга „Второто разпятие на Христос”, издание на издателство „Фльорир”, авторът балансира умело с тази сложна, но увлекателна сюжетна материя.
Няма да скрия, че с Валентин Стоев се познаваме отдавна. Преди демокрацията се опитвахме да оправяме кривиците на казионния печат, а в зората на демокрацията работехме заедно в един ежедневник и се опитвахме да разровим Авгиевите обори на тоталитарното мислене. Опитите ни май се оказаха неуспешни, но това е тема за друг разговор. Направих тази личностна връзка, за да допълня, че винаги съм се възхищавал на изключителната творческа трудолюбивост на Валентин, на високия коефициент на полезно действие и на работата му като редактор, и на дейността му като автор, на екранното му творческо мислене.
„Второто разпятие на Христос” - една малка като полиграфски обем книга, но голяма като философски замисъл, силна не толкова с някакви велики езикови хватки и фрапиращи литературности, колкото с извиращото от редовете екранно въздействие върху читателя - четеш за сборището на площада пред някогашния Соломонов храм и си представяш екзалтираната тълпа, четеш за тайните коридори на Ватикана, за копринената стълба, свързваща реалностите на мимолетното с небесата на вечността, четеш за прехода на героите сред хълмовете на Юдейската пустиня и сякаш виждаш пред себе си филмовия аналог на повествованието. Виждаш как папа Викентий ІІІ се отдава на своята сладка страст да си играе с механични детски влакчета, чуваш пропукванията на гръбнака и виждаш как гърбицата на ченгето изчезва, виждаш Исус Христос, който в музея разглежда с различен интерес библейските сюжети на Тициан, Веласкес, Караваджо, ето, познава себе си в „Свалянето от кръста”, чуваш шумотевицата около бого-папамобила. Представете си например Шон Пен или Бен Афлек в ролята на Христос, Дъстин Хофман или Ал Пачино в ролята на ЛекоПрегърбения, Лив Тайлър, а защо не Ернестина Шинова в ролята на Мариам Калон. Не, виждам, че Андрей Слабаков ме гледа очаквателно, но като режисьор на филма си представям Роджър Янг, Мартин Скорсезе или Никита Михалков. Да, абсолютно различни са като режисьорски заряд и стил на работа, но нима е еднакъв образът на Христос за вътрешното око на всеки от нас?
Преди няколко години в пресата се появи съобщение, че венецът, с който е украсено Христовото разпятие в олтара на мъглижкия манастир „Св. Николай Чудотворец”, се е разлистил. Вероятно някакъв спомен за това съобщение е вдъхновил художника на книгата Ишхан Нигохосян да интерпретира творчески главата „Божественият сън” в корицата на книгата на Валентин Стоев. Върху различните разпятия в живописта, иконописните творби и каноничните изображения фигурата на Христос се изобразява по три начина - със затворени очи или с отворени очи почти гол или със скъсана властеница, а също облечен и с корона на главата. Като символ на страданието в изображенията на разпънатия Христос след Х в. се появяват петте му рани и тръненият венец. А върху разпятието от книгата на Валентин Стоев не е разпънат човек, а цветя са засадени в сърцето му. Нека тези цветя ни вдъхнат оптимизъм, че все някога човечеството ще повярва във великите истини на надеждата. А - както казва Валентин Стоев някъде в книгата си - вярата прави лошия по-малко лош, а добрия още по-добър.