ПРАКТИЧЕСКИ ИЗПИТ
Учителката влезе в клас. Лицето й бе зачервено от вълнение и когато заговори, гласът й трепереше от радостна възбуда:
-Деца, имам да Ви съобщя нещо изключително важно. След дълги и безплодни усилия, най-накрая открихме място, където да приложите на практика знанията си. На този изпит ще се работи с природни материали, затова настоявам да сте много внимателни. Не бива да се нарушава екологичното равновесие. Искам да развихрите въображението си, но не трябва да се впускате в теми, които да са непонятни и отвлечени. Нещата, които ще направите, да имат ясни послания,за да бъдат разбрани от всички. Зная,че ще се постараете,за да не се изложите пред Комисията,която ще дава оценка на работата Ви. Тя, разбира се, ще рефлектира и върху мен, защото ще е показател за качествата ми на преподавател. От нея ще зависи участието ми в този проект и изобщо, оставането ми на работа. Вярвам във Вас и най-искрено се надявам, че ще се справите отлично. Накарайте ме да се гордея с Вас! Пожелавам Ви успех!
Учениците възбудено зашумяха.Най-после щяха да покажат на какво са способни. Зазубрянето на сухата материя вече не ги удовлетворяваше. Ръцете ги сърбяха да направят нещо наистина реално и да се докажат като знаещи и можещи. Край на скуката. Очакваше ги много и интересна работа.
…………………………………….
Мина време.
Учителката влезе в клас.Лицето й бе зачервено от вълнение и когато заговори, гласът й трепереше. Избиваше я на рев:
-Деца, как можахте! Никога, никога не съм предполагала, че можете така да ме изложите. За какво беше този къртовски труд през всичкото това време?! За нищо! За едно огромно нищо с главно Н! - постепенно гласът й набираше скорост и височина. - Това ли заслужих?! Да ми се подиграете! От Комисията ме направиха на пране. Авторитетът, който бях градила с години замина на кино. Няма го! Изчезна! Тъпанари с тъпанари! Аз какво Ви казах? Ясни и разбираеми послания! Тези измишльотини, които сте сътворили, могат да се родят единствено в главата на олитофрен. Модернисти! Сюрреалисти! Само съсипахте материала. Хората гледат и нищо не разбират. Дори и сериозни капацитети се чудят какво сте искали да кажете. Край, съсипана съм! Не искам да оставам повече и секунда в една стая с Вас!
И учителката, бършейки сълзите си, трясна вратата зад гърба си. Парчета мазилка се посипаха по пода и в настъпилата тишина прозвучаха като бомби.
Учениците мълчаха гузно с наведени глави. Те толкова се бяха старали. Какво са виновни, че хората са такива говеда и не бяха схванали нищо от посланията им.
И наистина, непонятните кръгове и други фигури, появяващи се тайнствено из посевите по цялата Земя, озадачаваха хората. Те се чудеха кой ли може да ги е направил и с каква цел.
Никой не можеше да разбере.
Заради провала най-много го отнесе учителката. Комисията взе решение и я премести от родната Алфа Кентавър, чак в намиращата се в апандисита на Вселената, забутана провинция Мале Мале.