РЕКВИЕМ ЗА НЕУМИРАЩАТА ГАЗА

Киряк Цонев

 
Прощавай, Газа!

Прощавай, че не успях да се докосна до тебе, да те видя дори от разстояние, макар да познавах много добре твоята мъка,  страданието на твоите деца! А така се стремях към тебе!

Газа за мене беше нереализирана мечта. Като професионален дипломат-арабист съм посещавал, понякога многократно, всички арабски държави. Но Палестина все ми се е разминавала, макар, че с времето бях избран, вече като посланик-пенсионер, за председател на дружеството за българо-палестинско приятелство. Просто защото съм живял с този близкоизточен проблем от самото му начало. От далечната 1956-та година, когато България изведе армията си на турската граница, за да не позволи задълбочаване на тристранната агресия на Израел, Франция и Великобритания срещу Египет и ние посред нощ закопавахме танковете край южната ни граница в пълна готовност да се намесим в Суецкия конфликт. После подобна заплаха се роди през 1957 година, акцията бе почти същата - тогава бе заплашена конкретно Сирия и покойният български посланик в Дамаск Стефан Стефанов копа отбранителни окопи по северната сирийска граница с Турция редом със сирийския президент Шукри Куатли, а достойният български разузнавач Сашо Маринков, също вече покойник, отвлече от натовските военни щабове в Истанбул с примитивна рибарска лодка документи, разобличаващи подготовката на тази агресия (сега можеше и да го обявят за не знам какъв си за такава акция, която разтърси света и сигурно предотврати още една война). А после - бунтовете в Ливан и Йордания и иракската антимонархическа революция през 1958 г., която лиши Багдадския пакт от Багдад! Може би всички тези събития повлияха върху младежкия ми избор някога, за да стана впоследствие арабист. Не знам! Днес си спомням всички арабски страни, държава след държава, но Палестина остана извън тях. Защото вече бе окупирана още през 1967 г., а аз наблюдавах тогава нейната трагедия от Дамаск и Аман.  

Палестина си остана до ден днешен най-голямата болка на арабите. В нейната заплетена трагедия участват най-активно местни сили, но тя е използвана активно и от чужди сили през годините на студената война и продължава да тлее и да се взривява ежедневно и сега от време-навреме. Нейната трагедия наистина е уникална за ХХ век. Просто един нещастен, вечно гонен и нерядко презиран, дал милиони жертви народ, световното еврейство, насилван и избиван безмилостно от разни фюреровци и дучета, дори без единен жив език, обединен единствено от една фанатична религия, с помощта на симпатиите на довоенната, победила фашизма, световна общност, съпреживяла жестоката му трагедия, се засели не без чужда помощ насилствено върху земята на друг народ, на палестинските араби, изгони го с терор и оръжие от нея, окупира я и създаде върху нея своя държава, оправдавайки се единствено от презумпцията, че преди повече от двайсет века неговите прадеди са имали там свои държавни формации, макар техните наследници да са твърде далечни от тях по своя произход и да са сбирщина от различни раси и националности, успяла да създаде с много кръв и насилия една нова единна нация с огромни и расистки по своята същност претенции за богоизбраност. И да се крие под чадъра на безпринципната задокеанска защита, обявявайки всеки, който се осмели да критикува агресивните действия на тази държава в антисемитизъм! И това стана именно по средата на двайсетия век!

Но дори погледнато в исторически план в най-големия разцвет на еврейските държавички преди повече от двайсет века (те почти винаги са повече от една и  почти постоянно враждуват помежду си и са подчинявани от различни свои мощни съседи), Газа никога не е била част на която и да е от тях. Тя е център на държавната формация на филистимяните, този горд народ с неговия национален герой гигантът Голиат, убит според еврейската легенда от овчарчето Давид. Впрочем еврейското завоюване на Палестина е станало със сила, хитрости и нечувани кървави вакханалии и жестокости от страна на изгонените от Египет еврейски номади, водени от Мойсей, за които красноречиво свидетелства и самата Библия. А филистимяните, древно и съвременно арабско произношение на палестинците, не е нищо друго освен гръцко-семитско произношение на пеласгите, предшествениците на траките и елините на Балканите, воювали с Египет по времето на фараон Рамзес ІІІ, предшественици и на евреите в Палестина. Което ще рече, че в жилите на коренните жители от този регион, арабизирани с времето и наричани днес палестинци или палестински араби, тече кръвта на наши общи прадеди.

Палестинците като всеки народ имат право да имат своя държава,  то е признато от ООН още през 1947 г., но Израел постепенно и упорито стеснява нейните възможни граници чрез военни акции, изграждане на незаконни селища, поощряване на еврейската емиграция, особено от Русия, максимално ограничаване правата на местното население в окупираните територии, изграждане на безкрайна „защитна стена”, отнемаща нови и нови земи от предполагаемата арабска държава, пред чиито мащаби някогашната Берлинска стена  е просто дъсчена тараба на селски двор и т.н. От няколко седмици Израел строи подобна стена и по 600-километровата си южна граница с Египет.

Онова, което Израел не иска да приеме под каквато и да е форма, е палестинското искане за столица на бъдещата палестинска държава да бъде обявен Ерусалим, ако не целия, поне източната, арабска част, която, за да не бъде допуснато това, с бързи темпове бива разрушавана, за да бъде изградена отново, и в нея на мястото на изгонените араби се заселват евреи. Израел с вътрешен закон обяви цял Ерусалим за „неделима” столица на страната си, макар в света почти никоя държава, включително най-твърдия израелски съюзник САЩ, не признава вечния град на мира, център на три световни религии, за израелска столица.

Разбира се, каузата на палестинския народ е справедлива, неговото право да има своя държава на родна земя е признато от човечеството с повече от 120 резолюции на ООН, нито една от които не е призната и не е изпълнена от Израел. (За това пък тази „богоизбрана” държава, за разлика от един Иран, например, или, навремето, от един Ирак, обвинен в несъществуващи прегрешения, не е подложена на никаква, дори най-елементарна санкция на ООН, и всеки такъв опит се сблъсква с могъщото  и безобразно несправедливо американско вето.)

…Такава е историята, която си припомням в самолета, който завива откъм морето и се насочва към  кипърския бряг. Последните метри минава като едва ли не докосва спокойните сини води, следва леко допиране до пистата, част от която от време на време сигурно се залива от морския прилив. Ръкопляскания на пътниците, както е прието, особено след множеството самолетни катастрофи, каквито последно време разтърсват света.

Не съм дошъл тук на екскурзия. Кипър е една от спирките, най- лесната и най-приятната, преди сложната одисея, която ни очаква. Някъде далече в морето са шестте кораба, които носят помощи за Газа. Те би трябвало да тръгнат от различни пристанища, да се съберат някъде в открити води около Кипър, да се качим на един от тях и да продължим към Газа - градът, съществувал векове преди евреите да се появят в Палестина.

Кипърските власти, водени от свои  съображения, (говори се за безпрецендентен израелски дипломатически натиск върху тях), не допуснаха никого от именитите европейци, дошли тук, стремящи се като мене към Газа, да се качат на някой от корабите, на които не беше разрешено да влязат в кипърските пристанища - ние ги виждахме отдалече, извън териториалните води на знаменитата  родина на Афродита, но … толкова. Опитвахме се да стигнем до тях с туристически корабчета, мотахме се от гръцката до турската част на острова и обратно, между Никозия и Ларнака, между легендарната Вапцарова Фамагуста (тя сега има ново, турско название!), Лимасол и Пафос, излизахме на морския бряг и задълбочено се любувахме на красивите пейзажи, зад които, някъде в далечината, ни чакаше заветния кораб, нерядко виждахме на метри от себе си  мечтаното туристическо катерче, което трябваше да ни отведе през морското синьо пространство до него, но - уви! Моментално заедно с нас около нас спираха няколко полицейски коли, учтиви полицаи се заглеждаха като нас в красивия пейзаж, сякаш го виждаха за пръв път, без да ни кажат нито дума, а отгоре се завърташе мощен хеликоптер, чиято поява изяждаше всяко желание и възможност да достигнем заветната цел! И смешно, и тъжно!

Оказа се, че дори пренасянето на хуманитарна помощ може да предизвика съмнения у някои за нейното истинско предназначение. Аз знам какво имаше в тази помощ, събрана от ентусиасти - палестинци и други араби в България и други страни, някои от които са също на корабите - французи, шведи, англичани, норвежци, ирландци… От България през Пирея тръгнаха няколко сгъваеми къщички, дървен материал, цимент, лекарства, храни. Познавам много добре и екипа на Нова телевизия, състоящ се само от двама души, Светльо и Вальо, изпълняващи въпреки рисковете своя журналистически дълг, които сигурно са успели да заснемат в Атина натоварването й и после сами да се качат на кораба, на който би трябвало после да бъда и аз. Но… Зависи кой как го тълкува. Всеки според своята психология! Злият ум мисли за другите онова, което той би правил на тяхно място! За него този цимент, тези дъски, тези сглобяеми къщички, са предназначени не за мирни нещастници, чийто домове са безразборно разрушени от варварските налети на авиацията на нашествениците, а за … изграждане на военни съоръжения. Те нямат право дори на лекарства! Такава стока в плътно блокираната от окупаторите Газа не се разрешава, забранен е дори вносът на тоалетна хартия, защото това било… лукс! (Интересно защо гражданите на Израел имат правото да ползват тоалетна хартия за съответните си нужди, а нещастниците от Газа, в която няма дори листче от дърво - вероятно трябва да ползват само израелски вестници. Може би те не стават за нещо друго!) Не, не е смешно, а си е чисто…!

Не мога да намеря подходяща дума! Макар да смятам себе си за писател, речникът ми е твърде беден, за да разкажа за пиратската израелска акция, което е била просто въплъщение на безпрецендентна безцеремонност.

Корабите били превзети със сила в открито море, далече от израелските териториални води, след кратка съпротива на група заблудени от собствената си пропаганда ислямистки ентусиасти, (които са само част от придружаващата хуманитарната помощ европейска делегация), защитаващи се само с няколко кола арматурно желязо (това било най-мощното оръжие на тяхната „незаконна” според израелските пирати съпротива) срещу бълващите огън автомати и дадените няколко нещастни жертви, хора, свързали справедливата палестинска кауза с религиозния си фанатизъм. А тези кораби са пренасяли наистина хуманитарна помощ на задушаващата се, блокирана от израелската армия от глад и болести палестинска Газа. Заедно с товара си те са били отведени насилствено и разтоварени под изгарящото слънце в израелското пристанище Ашдод - точно както са правили героите на пиратските филми от Средновековието и съвременните им последователи по сомалийските брегове, където страдат в плен и българи! Всички чужденци, включително депутатите и журналистите, намиращи се на корабите, били арестувани като престъпници, макар да не са били все още дори намокрили пръстите си в „израелски” води и  натикани в специално изграден затвор, без храна и вода, без елементарни завивки или поне затворнически нари. Техните скъпоструващи кинокамери били конфискувани заедно със заснетите преди това кадри, съвсем не на израелска, дори не на окупирана палестинска земя. Впрочем посланикът на Израел у нас г-н Ноах Гендлер доста неубедително, както се оказа впоследствие, излъга пред Слави Трифонов от телевизионния екран, че всичко ще бъде върнато на собствениците (значи вкл. на България и BTV) след съответна проверка. Е, сигурно никой няма да го види - то е отишло заедно с всичко, което е ограбено и откраднато по време на израелския рейд и сигурно сега се ползва от съответните израелски мосадовци, които са си го „присвоили” (чети - откраднали, разграбили)  най-безцеремонно за семейни спомени.

Всичко, което хуманитарни европейски организации, а също депутати, политици и интелектуалци от десетки европейски държави, а и от САЩ, (които също бяха арестувани), днес е разтоварено и разхвърляно около пристанище Ашдод, изтърбушено с остри шишове и пръснато върху голата земя, разграбено от безотговорни нахални полицайчета, изгарящо под палещите лъчи на южното слънце (а става въпрос и за лекарства). И въпреки че съм един от онези, които иначе уважавания до сега от мен премиер на Израел господин Нетаняху натика всички европейски хуманисти (повтарям - и депутати) на корабите под термина „хулигани”, (мерси, доста титли си имам, но до сега тази не бях получавал - сигурно не я бях заслужил!), поведението на неговите грубияни, побойници, крадци и убийци може да се оцени като нещо повече от хулиганство - то е било просто политически бандитизъм и безпардонна вандалщина! Е, моите определения няма да получат този световен отзвук, както неговите цветущи фрази, както и лъжливите фрази на неговия посланик в София г-н Ноах, който твърде „дипломатично” (нека читателят прецени точността на тази дума) заяви без заобикалки, че на Израел хич не му пука от възмущението на световното обществено мнение и дори изрази съмнение в правомерността на наличие на палестинско посолство в София под предлог, че нямало такава държава - сякаш не Израел, а България е окупирала тази създадена с резолюция на ООН, но неродена поради агресивната израелска политика държава на един народ, който има право на място под слънцето - такова, за каквото претендират и израелците!

А Газа е жива! Въпреки че хилядократно е разстрелвана и убивана. Онези, които са видели нейните жители, са впечатлени от едно - там хората са усмихнати, въпреки всичко! Хората пият горчива мътна вода, която Израел отпуща само по няколко часа на ден - пречистената, питейната, е насочена към новите еврейски селища. Ток има само по три часа на денонощие и за това електрогенераторите гърмят с цялата си мощ - но не всеки има пари за генератор, разбира се! И никой не знае каква е съдбата на девет турчета - те не са нито сред живите, нито сред мъртвите! А това са девет човешки души!

…Възниква естествен въпрос - защо и Турция? Отговорът е един. Турските управляващи кръгове, сред които все повече надделява религиозният ислямистки дух, използваха една справедлива кауза, един чисто хуманитарен проблем, в името на не твърде чисти политически цели - да разширят турското влияние в региона на южното, арабското, Средиземноморие, с което да неутрализират отрицателната позиция на много европейски държави за приемането на Турция в Европейския съюз. В това отношение никой не може да си прави илюзии - великотурският шовинизъм, който нерядко засяга безпардонно и българския суверенитет, съчетан с турските претенции за водещо място в ислямския свят, придобива нови опасни мащаби. Но това е тема за друг анализ!

 … Може би трябва да благодаря на Бога, че все пак съм жив. Не на еврейския Йехова, разбира се! Ако бях попаднал с останалите в ръцете на тези изпечени разбойници в униформи, те без съмнение щяха да ми отнемат животоспасяващия инсулин и да ми покажат среден пръст - така, както направиха на Вальо като му взеха лекарствата за сърце! И днес щях може би да гния в изпечената от сушата земя на Газа. И на всичко отгоре, вместо да се извини, някакъв нищожен израелски министър, някаква ефимерна политическа фигурка (колко сме ги имали и ние такива!), май бе по сигурността, дойде в България само след няколко дни, посрещнат с почести. И българският външен министър бе първият, който посети Израел след инцидента в Газа и особено след така демонстративно и многозначително показания среден пръст на българските журналисти, защото един от тях поискал отнетите му животоспасяващи лекарства! Никой никъде не спомена дали е поискано поне устно извинение за този безпардонен жест, обиждащ цялото ни българско племе, спасило преди повече от век живота на своите евреи! Мълчанието на българските управници е жесток шамар за цялата българска общественост, породен от елементарното неразбиране на сложността на проблема от страна на родната ни дипломация!