СЛЪНЦЕТО НА МЪРТВИТЕ
превод: Георги Ангелов
“Ако на живеещия преди нашата ера Катул покажете стихове на Ахматова, той ще ги разбере. Но той нищо няма да разбере, вземайки в ръце моден модернистки сборник, агресивен и разрушителен.
Истинската литература е онази, в която присъства златния пясък на вечността, за който тъгува цялото световно изкуство. Като пустинята, представляваща необятната тъга на пясъка по трохата злато. Това е, което ще прочетат нашите внуци, правнуци. Разбира се, при Борхес, Маркес, Фокнър, Шолохов, Пастернак госпожа Слава е дошла приживе. Сега тя е станала блудница и я купуват за пари. Но не е истинска, истинската не може да бъде купена за пари. Тя обича да идва след смъртта. Славата е слънцето на мъртвите.”
…Наскоро бях на гости на Тимур Касимович. Много впечатления, концентрирани в няколко часа общуване с писателя, чиято книга “Земните и небесните странствания на поета” беше обявена в Англия за най-добър роман на Европа, чийто образ е увековечен в Москва в паметника на Настрадин Ходжа, а “Златните притчи на Настрадин Ходжа”- наречени “изтъкнати художествени произведения на руската литература” (награда “Ясна Поляна” 2004 г.). През 2005 г. романът му “Кораловата змия” получи националната награда “Най-добра книга на годината”. На Запад го наричат “Данте на руската литература”. По думите на критика Тимофей Успенски: “Пред нас е абсолютен класик на литературата на ХХ век” …
Не ми се ще да разплисквам онези паметни мигове на нашето общуване. Честно казано, тази среща за мен в морално отношение значеше едва ли не повече, отколкото самата причина за еднодневното ми пребиваване в Москва за получаването на наградата “Златно перо на Русия”…
Да, повече. Повече, защото най-важно за мен в Москва беше общуването - потресаващо непосредственото общуване с моите скъпи, родни сега хора - Саша Асманов, Сергей Касиянов, Евелина Ракитская, Никита Брагин, Всеволод Круж, Наталия Процкая, Аркадий Ейдман, Юрий Беридзе, Александър Сухи, Лео Гимелсон, Владимир Ситенко, Александър Клименко, Олга Романова, Александър Гаврюшкин…
Не с всички успях да се видя, но даже от гласовете на приятелите в телефонната слушалка ми стана по-топло…
Ние непременно ще се видим, скъпи мои Рашид Талишински, Олга Добрицина, Олга Сорокина, Злата Рапова, Лаура Цаголова, Сергей Шоргин, Елина Хасянова, Татяна Дорская, Надежда Шляхова ( уви, на нея и Сергей Бобришев не успях да позвъня, но все пак…).
Ако се върна към наименованието на тази миниатюра, бих искал да утеша мнозина с думите на Тимур Касимович. Действително: истинската “слава е слънцето на мъртвите”. Така ми каза мъдрецът…
Хайде да живеем, докато ни живее, без да се измъчваме от отсъствието на “слънцето на мъртвите”, тъй като най-скъпото на този свят е не славата, а общуването на живите души…
2007
