ИЗ „КРИПТУС” (2004)

Роман Кисьов

МЯСТОТО НА ПОЕТИТЕ

(Думи на Арион към млад поет)

Старият поет повдигна беловласата си глава -
излъчваща мека светлина - и рече:
- Светът прилича на голям претъпкан ресторант
Някои маси изобилстват със деликатеси
ордьоври печени ястия красиви десерти
отлежали вина… Други имат мръсни
покривки със мазни петна върху които
се виждат само трохи плесенен хляб
Някъде там - в едно странично тъмно сепаре -
се намира Масата на Бъдещето
Тя е единствената незаета маса - с чиста
бяла покривка и надпис Reserve
Около нея се тълпят и напират да седнат
всевъзможни особи със влажни погледи и
потни ръце: политици монарси търговци
шоумени мегазвезди слепи духовни пастири
на заблудени овце…
Ала странен оберкелнер с каменно
безизразно лице и огнен поглед
постоянно ги отпраща с думите:
“Съжалявам но това е
Мястото на поетите!”


 

ECCE POETA*

Ето Поета

Ето словото
на Поета

Ето Тялото
на словото

Ето Тялото -
преломено

умножено
в стихове и книги

Вземете яжте -
приемете светлината

(Защото не само с интернет
ще живее човек… )


*Ето Поета (лат.) Перифраза на
Ecce Homo (Ето Човека).


 

АЗ И ВРЕМЕТО

Как бърза
как тича този маратонец -
Времето
оставяйки зад себе си
векове и ери
Когато се родих в света
когато бях на старта
то бе пробягало епохи
то бе изминало хилядолетия

Сега
със Времето сме заедно
в това единствено
първо и последно състезание
Аз обаче съм бегач
на къси разстояния
И внимавам
да не изоставам
Защото се боя най-много от това
Времето да стигне преди мен
до Финала


 

ТАЙНА

Зад името “човек”
е скрита тайна

И затова навярно
силуетът на човека
напомня на ключалка

Небесният Ключар
стиска в длан ключа
и чака


 

РЕКВИЕМ

(или какво се случва когато
душата на поета отлети)

Пламтяща сянка
пробягва върху олющения зид
на лицето
което се разпада на мига
и се превръща в пепел
Вятърът разпръсва пепелта
в морето
следствие на което
то пресъхва
Но рибите отново го изпълват
догоре със сълзите си
Птиците в небето
отслужват литургия
и изгарят в блясъка
на мълния
И мълнията ги превръща
във танцуващи звезди
И вихърът на този звезден танц
въздига и отнася душата на поета
отвъд завесите загадъчни на мрака
и я полага в лоното
на тайнствената
скрита светлина


 

* * *

welcome to atlantida
надпис пред входа
на една мечта
изплувала внезапно
след потопа
от мътните гибелни думи
на времето

туристи още неродени
я разглеждат с любопитство
като музеен експонат
от бъдещето