ИГРА С ОСТРИ ПРЕДМЕТИ

Росица Ангелова

ИГРА С ОСТРИ ПРЕДМЕТИ

Пропускам да отвърна
и тогава
в сянката на тъмния ми поглед
намираш да мъждука
един блуждаещ пламък.
„Пътеката е тук!” - прошепваш
през мъглата.
И аз те виждам да разтваряш
платната на утихналия вятър,
да се тревожиш, че убягва смисъла,
в това, което казвам най-небрежно,
докато аз стоя укрита
и се радвам
на твоето недоумение.
Не вижда то
как днес съм озарена
от тази ненадейна смелост -
за миг да ме превърнеш в крехко цвете
и после да ми пожелаеш дъждове,
които нямат нищо общо с теб.


 

* * *
Предсказах дъждовете. Вън вали.
И котките са скрити по ъглите.
Отвъд дъжда едно небе боли,
защото мълчаливо ме обичаш.
Разбирам тази ясна тишина.
Капчуците дълбаят серпентини.
А много скоро слънцето над тях
в квадрига от огньове ще премине.
За да ни стопли, не да пресуши
прохождащото птиче на сърцето.
Но виждам: слънцебранът е ушит
и ти си тръгваш с дъждове наметнат.


 

ДЪЛБОКО ДИШАНЕ

Оковани от корени, впити в нашите нерви
сме превърнати в храсти настръхнали.
Разполагаме с всички растителни средства
за война - зъби, нокти и мъхове.
А се чуди тревата : защо я предадохме
и защо я взривихме от стъпки.
Всяка дума е хищник, когато напада,
а сме малки, раними и смъртни.
Отмъстително слънце и пропаднали хълмове,
рамене на скали, прокопали небето.
И зад всичките тези пораснали мълнии
нежността ни мълчи като счупена клетва.
Ще я стигнем отново. След опасни завои,
след сражения горди, причинили безбожие.
Всяка пропаст пораства обратно нагоре.
Всеки връх бърза тайно към свойто подножие.