ПОСВЕЩЕНИЕ

Елена Диварова

ПОСВЕЩЕНИЕ

Ex oriente lux *

Прехвърча сняг. Ухае на кафе.
По стария „Отец Паисий” стигам
до дом, във който сядат вековете
около масата и разговарят тихо.

Стоя и слушам техния език.
Върти се времето назад
и оживяват
лицата на великите предци.
Талант и смелост. Гордост и раздяла.

Разделят се арменците с дома.
Така е колко хиляди години…
Историята пишат все по път.
Кой знае още през какво ще минат.

Далеч в сърцето им белее планина.
Земята чака ги осиротяла
и крият страшни тайни опустелите села.
Замлъкнал е гласът на езерата.

Сега се вглеждам в тези езерни очи,
поели тъмнина и слънце, гняв и жажда
и разговарям с тях на техния език.
Това са светлите очи на моите приятели.

Това са думи с корени на древна вяра
и с блясъка на Старата Армения в следите,
които водят към свещена писменост
и към хачкари
със обич,
свързала децата и дедите.

Така живеят - с вдигнати глави
и с рамене, понесли грижите високо.
Ако поискам да погледна някого от тях,
аз ще обърна поглед в източна посока.


 

* Ex oriente lux (лат.) - Светлината идва от изток