ПИСМО ДО ДЯДО МИ - І

ИЗПРАТЕНО ПО ТРАНСВСЕЛЕНСКАТА ПОЩА ЧРЕЗ НЛО

Петко Каневски

Мили дядо,
Тъкмо дойде Промяната и ти замина на заслужен отдих вън във Всемира. Време е да те информирам какво стана през тази петилетка. Нашият град е все такъв архитектурен бисер. Съединен от ентусиазма на три села с указ на тогавашното народно правителство, сега тук миграцията позаглъхна и започна обратният процес (макар и мъчително) - откриване на селските корени на гражданството. Сигурно за това принос има и президентът Желев (той е от с. Веселиново, Шуменско), а може би и кметът ни (пак е от “червените”) г-н Найденов (но коренът му е от с. Патриарх Евтимово, Станимашко).
Дядо, ти знаеш, трудът беше бригадирски, т.е. безплатен. А брашното се раздаваше само от един човек - шефът на единствената централа: Партията. Свободата стана на пашкул, който сега наричаме тоталитаризъм. И ето, преди пет години дойде “нежната революция”. Падна Берлинската стена, падна и паметникът в центъра на града ни. Дойде жадуваната нова свобода, известна още като пазарна икономика. От пашкула се нароиха множество пашкулчета. Сега всеки си има младежка, синдикална, църковна, партийна и каквато си иска централа. Отвсякъде блика на плурализъм. За да оцелееш биологично, трудът стана жизнена потребност. Половината от населението гладува, а другата половина - препродава стоково-материални ценности. Това се казва монетарен преход. Най-добрите кадри, възпитани от мен в Комсомола, възседнаха забележително стоково-паричните отношения. Банките застрашително нараснаха и надминаха броя на детските заведения в града. Твоята любима професия кръчмарството придоби небивал разцвет. Тя тотално превзе гаражите. Само че обичаната от теб заарска мастика не е от избата на братя Чипеви, а от мургавите Рашкови събратя от с. Катуница. Преходен период е, дядо! Без жертви не може. Пък и джибрите още ферментират.
В плановото време се крадеше пазарно, ти знаеш що къщи, вили и резиденции се пръкнаха безплатно. Сега се краде планово от покрива на сградата до порталната брава и кабелите на улицата - пазарът го изисква!
От пет години собствеността все се дава на електората (така викат на народа), но той явно още не се е отърсил от страха на турското, пардон тоталитарното робство. Не иска нищо да взема, шубе го е да не излезе на върха на национализма и да не стане пак национализация. Ти си потърпевш от този експеримент и знаеш как стават тия работи.
Всъщност през Петилетката има и две големи промени. БКП се прекръсти на БСП и създаде десетки дъщерни фирми: СДС-та, БЗНС-та, ДПС-та, дето им викаше ти разни там мекерета. А пък милицията стана полиция, ушиха им нови сини униформи, но пък завалиите нямат пари да си купят бензин за раздрънканите си стари руски МеПеСе-та. Но, дядо, много не ги съжалявай, защото няма кого да гонят. Те, големите апаши се лицензираха като бизнесмени и имат мощни к.с. коли с тъмни стъкла. А пехливаните имат тапии за пазванти. Викат им бодигардове. И вардят тези “тъмни стъкла” с автомати в ръце - “Калашников”, но и “Мозер”. Много чували с пари се прехвърлиха вече през ръждясалата “желязна завеса”.

Демокрацията идва дядо… Бавно, но сигурно. Искат касови апарати на стотици хиляди дребни търговци (ЕТ). По трийсет бона парчето, серийно и сервизно ги дерат. Бирниците викат: от горе ни нареждат, управниците от финансовото вдигат данъците, защото електоратът го е ударил на ядене и пиене и има опасност да забравим цвета на преводната американска пара. А идат пак избори. И маневри на НАТО, с хуманитарна цел.
Ще ти пиша отново, дядо, няма да те забравя!

P.S.: Чудя ти се още как си се оправял в кръчмата и твойта кооперация “Пчела” с един тефтер и толкова сметки на версия?

Твой внук

2 ноември, 94 лето Господне