ДАР

Дарина Дечева

ДАР

Родила съм се в януарски ден.
Фучали са фъртуни, снежни хали.
През зимата, във селски пункт студен.
Валял е сняг неспирен. На парцали.

Баща ми бил по работа. Зает.
Единствен дядо чакал в коридора.
А батко бил е мъничък. На пет.
И гонели го бабите по двора.

Показали ме - дългокос вързоп.
Попитали са мама: „Как се казва?”.
Продумала е бързо, на галоп
и скрила ме във топлата си пазва.

Не чули името ми в бързината,
записали ме в акта Димитрина.
Не се разсърдил дядо на сестрата.
Димитър бил, но черпел за ДАР-ина.

Дошъл и батко. Фукал се със мене,
едната баба хванал за ръката.
А другата подвивала колене
в молитва за живот. На дъщерята.

Пристигнал татко. С карамфили пъстри.
Приседнал бил до мама, на леглото,
подминал акушерките чевръсти.
Целунал бил ме нежно. По челото.

И слънцето изгряло. Без причина.
Снегът престанал. Стоплило се даже.
В семейството ми искали ДАР-ина.
Да ги ДАР-ува. И да ги… разкаже.


 

СЛЯПА НЕДЕЛЯ

Сляпата неделя победи.
Обично ме изтъка - до нишка.
Скри, че всъщност ти не беше ти.
И че мога и без теб да дишам.

Смесила бе лудост с любовта,
ореолен блясък - със химери.
Подари ми тази слепота.
И чрез нея всъщност те намерих.

Истински ли беше? Или не?
Може би чрез тебе търсех мене?
Не разбрах. И сляпото небе
тебе в данък (за да виждам) взе ми.


 

КЛЕТВА

                    На Ангел

Не се случих на точния мъж
(не ми носи цветя без причина).
Моят дом е от кал и камъш,
но пък пръстен си имам - от глина.

Този мъж не говори добре,
но когато мълчи - онемявам.
От години небето краде
и градини от него ми прави.

А когато навън завали,
от ръце сътворява ми покрив.
Той не пита „Защо?” и „Дали?”.
И след него във мен не е мокро.

Не се случих на точния мъж.
Моят нищо не иска в замяна.
Имам пръстен. И дом от камъш.
Шепа обич в ръка - вместо камък.


 

МЪРТВА ОБИЧ
(ЗА ЯНА…)

Пребродих и десетото море.
Отдавна планините ги забравих.
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките й чакам. Все по навик.

Не помня и последната река.
Понякога ме стряска в сън студа й.
Привикнах. Всеки ден е все така.
Събуждам се, примамен от смеха й.

Отдавна съм така. Наяве спя,
откакто ми отведоха сестрата.
Сънувам й плача. И се топя…
И оттогава мразя красотата.

Не им я дадох даром. И съм труп.
Куп спомени се лутат, пак бездомни.
В десетото им царство властва студ,
но Яна оцелява. Като помни…