ВСИЧКО ЗА ХРИСТОС

Израел Шамир

превод: Георги Ангелов

За новата книга “Иисус Христос в документите на историята”
Под редакцията на Б. Г. Деревенски
Поредица “Антично християнство”, изд.
“Алетейя”, Санкт Петербург, 1998


 

Тази нова книга академичен формат се появи в руските книжарници в Израел и за най-кратко време изчезна в чантите и джобовете на пъргавите купувачи.

За щастие, дефицитът е преходен стадий в условията на капитализма и знаменитото ленинградско издателство вече публикува второ издание на изчезналата книга, което дава на нашите читатели време за поръчките.

Темата за Христос продължава, съдейки по всичко, да интересува читателя, както е интересувала някога поета Бездомни и неговия творец Михаил Булгаков. Неслучайно излиза безкрайна поредица от съчинения, предназначени да оправдаят или да очернят Христос или неговите съдии и палачи. В Израел през последните години се появиха няколко публикации, например руският превод на книгата на бившия съдия от Върховния Съд Хаим Коен, и т.н. Всички тези трудове се отличават с тенденциозност на съдържанието, което само по себе си не е лошо, защото в спора се ражда истината. Но трябва поне нещо да се знае, за да се извлече полза от четенето на тенденциозни книги. И тук “Христос” под редакцията на Деревенски заема уникално място. Именно такава книга не ни достигаше, тя ни позволява веднага да научим всичко, което е знаел критикът Берлиоз. С други думи, “Христос” на Деревенски не е полемично, апологетическо или политическо съчинение. Това е антология на исторически материали от първите векове на нашата ера с коментари от чисто академичен характер.

Данните за преброяването на населението, за Витлеемската звезда, за избиването на младенците, разказите за Понтий Пилат на Йосиф Флавий и Филон Александрийски са съпроводени от кратък научен апарат. Текстовете от онези времена са трудни за разбиране. Така, в антологията се дават два превода на “Сатир” от Персий, описващи пира на Ирод, и ако в превода на Лопухин “в червеното блюдо плува вкусна риба”, при Петровски “на глиненото блюдце плува опашчица на риба-тон”. При единия “опасности, не заслужаващи изяденото яйце”, при другия - “от пукнатите яйца са бедите”. Иди разбери какво е било в действителност.

Вероятно почти всички наши читатели са били в Храма на Възкресението (Гроба Господен) в Йерусалим и са виждали знаменитата пукнатина в скалата Голгота, напомняща за земетресението и слънчевото затъмнение при разпъването на Христос. На тях ще им бъде интересно да прочетат свидетелството на римския историк Публий Елий Флегон в многобройни преразкази. Съставителят е пропуснал едно еврейско свидетелство за земетресение, споменато в Талмуда - 40 години преди разрушаването на Храма, т.е. приблизително по времето на екзекуцията на Иисус, тежките врати на Храма сами се отворили и затворили, което било възприето от свещениците като знак за наближаваща гибел. Хлопналите се врати били сигурен признак за земетресението.

Знаменитото свидетелство на Флавий, което Берлиоз (както и много други учени евреи) считал за по-късен християнски фалшификат, беше реабилитирано през последните години. Варианти на този текст, непреминали през християнска редакция, бяха открити и публикувани от израелския учен Ш. Пинес. Основните елементи на свидетелството се оказаха истински. В нашата антология читателят може сам да сравни гръцките, славянските, сирийските и арабските преводи и преработки на това свидетелство.

Според мен, Деревенски бърза (след Мещерски) да погребе хипотезата за влиянието на първото, арамейско, издание на “Юдейската война” върху тези преводи. Макар че арамейското издание не се е съхранило нито в оригинал, нито в преводи, няма сериозни доводи срещу композитната версия от Оксфорд, по която предпазливият Йосиф е махнал политически опасните позовавания на Христос от второто гръцко издание, но преводачите-съвременници са можели да надникнат и в първото издание.

Цитатите от Плиний Младши и Тацит, Светоний и Адриан са дадени в оригинал и в превод. Новозаветните апокрифи попълват евангелския разказ, и, във всеки случай, ще предизвикат интереса на читателя.

Но най-интересен за нашия читател е разделът “Иисус в равинската литература”, особено в сравнение със следващия - за Иисус в мюсюлманската традиция. Сред удивителните митове на ХХ век е и митът за “юдео-християнската” традиция, за “юдео-християнски възгледи”, за “ойкумен” в противовес на мюсюлманската. Възникването на този мит и неговият разцвет са голямо постижение на политическия ционизъм. Разговорите с новите имигранти в Израел и с християнските поклонници ме убедиха, че средният, достатъчно невеж съвременен юдеин или християнин счита, че юдаизмът е много близък до християнството и че двете религии са далече от исляма. “Как се кръсти евреинът?”, “Кога евреите празнуват Рождество?” - тези въпроси задават често и бившите съветски евреи, и руските православни поклонници. Дори президентът на САЩ използва в политическите си речи клишето “юдеохристиянски ценности”, което напомня безсмъртния термин “юдеонацизъм” на покойния професор Лейбович.

Мисля, че малцина от нашите читатели могат свързано да кажат как евреите и мюсюлманите се отнасят към Иисус Христос. И тук книгата на Деревенски може да изиграе огромна роля. Благодарение на посочените първоизточници, читателят може сам да се убеди в това, че (вярващите) евреи ненавиждат Христос, а мюсюлманите го почитат. Ето ви и противопоставяне на “юдеохристиянския свят” на мюсюлманския погански!

Талмуд еднозначно забранява на евреина да се лекува при християни или да ги лекува. Евреинът трябва да предпочете смъртта пред изцелението от ръцете на християнин. На евреина са забранени християнското вино, месо, хляб. По думите на Талмуда (Гиттин 56б-57а), Иисус се вари в кипяща кал в ада. Неудържима ненавист към Христос диша в еврейското анти-Евангелие, “Толедот Ешу”. Тази книжка по злобност превъзхожда “Майн Кампф”, само че е насочена срещу Христос и християните. Деревенски отбелязва, че по-рано се е считало, че този злобен памфлет е възникнал през 8-11 в. в Италия или Испания като реакция на гонението срещу евреите. След откриването на фрагменти от нея в Каирска Гениза се изяснява, че била написана в Палестина или Вавилония във времената на Талмуд.

Истинският герой на “Толедот Ешу” е Юда Искариот. Той побеждава Иисус с това, че уринира върху Него (или, според друга редакция, Го напръсква със сперма) и Го осквернява. Чудесата на Иисус са представени като чародейство, а възкресението - като измама. Рождеството му - в мръсотия, от прелюбодеяние на жена в менструация. С голямо удоволствие се описва как набожните юдеи го пребиват и екзекутират.

В книгата на Деревенски не се споменава за отношението на евреите към християните в онези години, когато са писани тези съчинения, нито за масовото клане на християни, извършено от юдейския цар Симон Бар Кохба през ІІ век, нито за холокоста на палестинското християнство през 614 г. Тогава юдеите изкупували със свои кръвни пари християнски пленници и ги избивали. Едно от масовите погребения на загинали през 614 г. християни беше открито недалече от Яфските врати преди няколко години, и благополучно ликвидирано. Но тази интересна тема за влиянието на идеологията на ненавистта върху практическите действия на хората не е засегната в книгата.

По същото време, когато от всяка дума в юдейските източници диша ненавист към Христос и християните, ислямската традиция се отнася към Него с любов и почитание. Нарича Го Слово Божие, Пророк, Посланик - като Мойсей и Мохамед. Ислямски хадит, цитиран от Деревенски, гласи: “Ние не ти забраняваме да вярваш в Христос, а ти го заповядваме”. Мюсюлманите не считат Христос Бог, те твърдят, че и сам той не се е считал за такъв. Думите на Иисус за пришествието на Утешителя - Параклет те считат като пророчество за идването на Мохамед. На практическо ниво в ислямските страни винаги са се отнасяли с почит към християните и християнските светини.

Мисля, че тази книга ще стане откровение за мнозина несведущи хора, както сред християните, така и сред евреите от Русия. Тя ще им позволи да погледнат в историческата и религиозната реалност от другата страна на политическия мит за “юдеохристиянството”.