УЧАСТИЕТО НА СИРАКОВЦИ В БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 - 1913 Г. И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1915 - 1918 Г.(*)

Георги Граматиков

Обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. нарежда България сред суверенните държави. Предстои решението на най-сложния и труден етап от националноосвободителната програма на българите - освобождаване на останалите под робство земи и приобщаването им към Българското царство. В края на първото десетилетие на ХХ в. България пристъпва към радикално решение на националния въпрос чрез война с Османската империя. През есента на 1912 г. балканските държави, обединени в съюз, се насочват към решение на Източния въпрос и се подготвят за война. Сключени са договори между България, Сърбия, Гърция. В средата на август към коалицията се присъединява и Черна гора. Създаден е Балканският съюз.
Създаването на Балканския съюз обуславя началото на нов етап в развитието на страната, наситен с много надежди, победи на българското военно изкуство, с хиляди жертви и национална катастрофа, пресякла пътя на българския народ към неговото национално обединение в историческите и етнически формираните в продължение на векове граници.
Обявена е обща мобилизация на Балканския съюз на 17 септември 1912 г. Войната започва на 5 октомври. В Хасково е мобилизиран 10-и родопски пехотен полк. Съставът му се набира от войници от Хасковска, Чирпанска и Борисовградска околия. Колко войници са мобилизирани от Сираково, днес е трудно да установим.
На 17 септември в 15 часа вече известията за обща мобилизация са разпратени по всички села на 10-то полково окръжие. Навред те биват посрещнати с громко “ура”. По селските мегдани се почват кръшни хора. Всичко се вълнува, едни се радват, други съжаляват, че са престарели, за да се бият отново пак, както при Сливница, а трети не сдържат сълзите си от радост. Още същата вечер мъжете напущат селата си и стигат направо в казармите… Действующите войници с радостни викове посрещат своите другари от запаса, прегръщат се с тях и всичко е тъй наелектризирано и въодушевено, като че ли ей сега ще започне боят с турците.
На 25 септември полкът заминава за изходно положение. Цялото население излиза да го изпрати под звуците на националния химн.(1)
Няма да проследяваме подробно бойния път на 10-и пехотен родопски полк, в който са и мобилизираните войници от Сираково. Една част от тях участват в обсадата и превземането на Одринската крепост.
Десети пехотен родопски полк дава при атаката на Одринската крепост 129 скъпи жертви и със законна гордост записва в полковата история следните думи: “Светът беше смаян. За 48 часа малката България повали грозната крепост на Балканите. Най-силният и най-необоримият довод на турците да останат на Балканите беше “Одрин се държи”. Е, добре - Одрин падна! Никога българският народ не беше така обхващан от единно чувство на радост и гордост. България ликуваше. Вдовиците и сираците преглътнаха сълзите си… В цяла Хасковска и Борисовградска околия не остана село, което да не даде своя кръвен данък за тоя Одрин, който българската войска за пети път завоюва за българската държава”.(2)
При обсадата и настъплението към Одринската крепост в местността “Ески комлук”, в сражение с турските войски на 2 ноември 1912 г., загива редник Господин Митрев, на 31 години, от 5 рота на 10 родопски полк. Той е първата жертва, която дават сираковци в Балканската война. На 8 ноември 1912 г., пак при Одрин, загива Желю Михов Ташев от същата рота, а на 17 ноември, в района на Одрин, загива Димитър Желев Димитров, на 30 години. Месец по-късно, на 20 декември, умира в Одрин Господин Митрев, на 29 години. През новата 1913 г., на 6 януари, в атаката на “Боаз тепе”, загива Райко Колев Карев, на 35 години, а на 8 януари в Одрин загива Атанас Янев Вълчев, на 31 години. Малко по-късно, на 20 януари, от раните си, получени в боевете, в Свиленград умира Ангел Ванчев Ангелов, на 29 години, а на 7 февруари в болницата в Хасково умира Тодор Георгиев Иванов, на 35 години. В атакуване на горните позиции на Одринската крепост, в местността “Мал тепе” на 12 март 1913 г. загива Делчо Янев Делчев, на 26 години, също от 5 рота на 10 родопски полк.
След падането на Одринската крепост, на 13 март 1913 г. 10 пехотен родопски полк остава в крепостта. В града сред населението и в казармите върлува холерна епидемия. Въпреки че са взети определени мерки от санитарните власти, българските войски дават жертви на болестта. На 29 май 1913 г. в полковия лазарет умира Стефан Ангелов Стефанов от 1-ва рота на полка.
С обявяването на войната, съвсем близо до Хасково, в посока към Кърджали е изпратен Хасковският отряд, който наброява в различните си формирования 10000 души. Неговото основно предназначение е да запази Южна България от нахлуване през Родопите и Западна Тракия и настъпление към Дедеагач и Драма, за да не позволят съединяване на турските войски, действащи в Източна Тракия и Македония. Първите сражения са на 5 октомври 1912 г. съвсем близо до Сираково, по пограничната линия с. Кованлък /дн. Пчеларово/ - с. Бей кьой - с. Ени махле.
В състава на Хасковския отряд, който продължава бойния си път по време на цялата война, има и мобилизирани войници от Сираково. И в това военно съединение сираковци дават жертви. През зимата на 1912 г. в Гюмюрджинската дивизионна военна болница постъпва за лечение Атанас Пасев Димитров, на 30 години, войник от втора рота на 7 погранична дружина, който умира на 3 януари 1913 г. На 17 март 1913 г. в Дедеагач умира Димитър Бечев, на 30 години. Съобщенията за убитите и починалите войници се посрещат с голяма покруса от всички жители на селото.(3)

Краят на Балканската война и подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. не само не решават, а разпалват още повече националните противоречия на Балканите. Сърбия с официална нота до българското правителство иска ревизия на договора с България. Заявява, че не признава спорната зона и претендира за целия басейн на р. Вардар. Гърция в същия тон открито обявява своите аспирации към Южна Македония и част от Западна Тракия. И двете страни искат да запазят окупираните от техните войски земи. Всичко това води естествено до съюзяването им още в края на април 1913 г. След подписването на Лондонския договор тяхното обединение е скрепено със Съюзен договор. Съгласно подписаните документи, двете страни се задължават да не допускат България да владее земите на запад от река Вардар. Те отхвърлят националния принцип за определяне на гръцко-българската и сръбско-българската граница и приемат принципа на “действителна окупация” като по този начин си осигурят подялбата на Македония. Към Гърция и Сърбия се присъединява Черна гора. Румъния също не остава безучастна. Тя заявява, че в случай на конфликт не може да запази неутралитет и има претенции към Южна Добруджа. Турция наблюдава внимателно развитието на отношенията между бившите съюзници, струпва войски на Тракийския фронт и е готова да пресече линията Мидия -Енос.
В България обстановката е много напрегната. Без да направят внимателна оценка на новата политическа обстановка, цар Фердинанд и правителството поемат риска да започнат нова война. На 16 юни 1913 г. Фердинанд издава заповед за настъплението на българските войски срещу гръцката и сръбската армия. Започва Междусъюзническата война.(4)
Бойният път на Родопския полк продължава от Одрин към Македония. До началото на април 1913 г. полкът остава в Одрин. На 5 април в шест ешалона родопци тръгват към Македония. Пътят им минава от Софлу - Дедеагач - Гюмюрджина - Ксанти - Драма - Серес до Дойран. В началото на юни войските ни преминават река Брегалница и достигат сръбските позиции. На 1 юни 1913 г. при град Щип загива Милчо Христозов Ташев, на 23 години. В следващите боеве Родопският полк понася големи загуби. В боевете между българските и сръбските войски в местността “Ежов връх” на17 юни загиват още трима сираковски войници - Теню Ванчев Петков, на 29 години, Димитър Недев Колев и Бечо Колев Христов, на 31 години.(5)
Тежки боеве водят родопци в началото на юли 1913 г. при връх “Повиен”. Пред фронта на родопци са 2 сръбски и една черногорска дружина. Решителната атака за овладяване на връх “Повиен” е на 7 юли. След тежко сражение и кървав ръкопашен бой родопци заедно с други части на българската армия превземат поставената цел и успяват да спрат последвалите атаки на сърбите през следващите дни. Тук, на връх “Повиен”, оставят костите си 73 бойци на 10 родопски пехотен пол. На 8 юли 1913 г. при един от най-ожесточените боеве между българи и сърби загиват от Сираково редниците Раьо Михов, на 27 години, и Събо Петков Драганов от 5 рота на полка. В овладяването на връх “Сива кобила” на 7 юли загива Кольо Димитров, на 31 години, а на 10 юли загива Георги Вълчев Георгиев, на 24 години. В тези боеве загиват: на 17 юли 1913 г. Митьо Демирев Фиданов, на 29 години, а на 23 юли Демир Вълчев.
На 28 юли 1913 г. в Букурещ е подписан мирен договор. България губи Южна Добруджа, която е дадена на Румъния, а почти цяла Македония е поделена между Сърбия и Гърция. За страната ни остават Родопите, Пиринско и част от Западна Тракия между реките Места и Марица. Мирният договор с Турция е подписан на 16 септември в Цариград. Турция си връща цяла Източна Тракия без Малко Търновско, Свиленградско и Царевско.
Краят на Междусъюзническата война и подписаните договори бележат първата национална катастрофа за България. Човешките загуби от двете войни са 55000 убити и 100000 ранени. Както всички селища от страната, така и сираковци дават своя дял във войните. На загиналите в двете Балкански войни селото отдава заслужена почит и скърби за тях.(6)

В началото на второто десетилетие на ХХ в. се оформят два военно политически блока - коалицията на Русия, Франция и Англия, наречена Съглашение, и коалицията Германия и Австро-Унгария, наречена Централните сили. Първият световен конфликт е подготвен и искрата е подадена в Сараево в края на юни 1914 г., а военните действия започват на 1 август. Без да се спираме на подробности, ще представим на нашите читатели най-важното от войната, за да проследим участието на Десети пехотен родопски полк, в който служат и мобилизираните от Сираково войници, някои от тях дали живота си в тази война.
При определяне на коя страна да участва България във войната, определено надмощие имат партиите от управляващата либерална коалиция, насърчавана от монарха, които се ориентират към съюз със страните от Централните сили. След започване на войната, България, която обявява неутралитет, се превръща в привлекателен съюзник и за двете воюващи групировки, предвид стратегическото й положение и силна армия. Една година България лавира между двете коалиции, търсейки най-благоприятния момент и най-добрите условия за включване във войната. България влиза във войната в началото на септември 1915 г. чрез два договора с Германия и Турция, към които се присъединява и Австро-Унгария. Договорите с Германия и Австро-Унгария предвиждат българските войски да тръгнат срещу Сърбия. Военната конвенция към договора с Германия изисква пълно подчинение на всички действащи в Македония български войски на германското командване.
С царски указ от 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация на армията, като първоначално са мобилизирани 600000 души. В Хасково отново е мобилизиран 10 пехотен родопски полк. Още при започване на Първата световна война през есента на 1914 г. са свикани всички набори от запаса, които преминават триседмично обучение. Полкът събира под бойните си знамена 5374 войници и подофицери, 69 офицери и 13 офицерски кандидати.
Десети родопски полк, който е в състава на Осма тунджанска дивизия, е съсредоточен на сръбската граница в района на Бяла - Калугер - Орешец и Ружанци. На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия и българската армия започва настъпление по целия фронт от Тимок до Струмица. През ноември Родопският полк поема пътя към Македония. Вълнуващи са срещите на родопци с българското население по пътя за Битоля. Родопци остават тук няколко месеца като дружините са разпределени на гарнизон и по охрана на границата в Битоля, край Преспанското езеро и по границата от Охрид до Преспа.
Снабдяването на българските войски се извършва от далечно разстояние и с волски коли. В 8 интендантска рота редник Йордан Тонев Ганев, на 40 години, от Сираково, е на длъжност колар. Не устоява на тежките зимни условия и заболява. Постъпва в 8 дивизионна болница, разположена в град Битоля, където умира на 3 януари 1916 г. Тук, в Битоля, в евакуационната болница на 27 януари 1916 г. умира друг сираковец - Димчо Добриков Илиев, на 25 години.
От 15 август 1916 г. до първите дни на септември Родопският полк настъпва по билото на Баба планина. Теренът е планински, естествено защитен, силите на противника са много свежи. В това настъпление полкът дава стотици убити и ранени. При завземането на село Петеле, Леринско, на 24 август загива Кольо Петев Иванов, на 26 години. Завземайки Петеле, полкът се насочва към върха и манастира “Св. Спиридон”, където е главната позиция на неприятеля. Позицията е естествено укрепена, защитена и непроходима. Въпреки стремителната атака на полка, противникът е силен, има нови подкрепления и добро снабдяване. Настъплението към “Св. Спиридон” се превръща в тежка голгота за родопци. Падането на Каймакчалан решава изхода на тежките есенни сражения през 1916 г. Дадена е заповед за отстъпление. В тези боеве на 8 септември загива Бялко Михайлов.
На 18 ноември 1916 г. в Битоля умира от болест Димитър Недев Колев, на 27 години. Пак през същия месец, във военната болницата на град Гюмюрджина, на 14 януари 1916 г., на 32 години умира Иван Георгиев Томов от 3-ти планински артилерийски полк. И още във военната болница на Гюмюрджина, на 16 ноември 1916 г. умира от болест Кольо Бечев Капсъзов, на 28 години, от 10 тилов армейски транспортен ешалон.
Десети пехотен полк през пролетта на 1917 г. е разположен на фронта при Добро поле. На 5 май започва майското настъпление на противника. Епичните боеве продължават до 14 май под силен непрекъснат артилерийски огън и бомбардировки. По време на военните действия заболява от плеврит Гого Михов Ташев, на 31 години, който е транспортиран в Хасковската болница, където почива на 11 май 1917 г. От 16 до 20 май противникът отново прави опит да овладее позициите, но напразно. За тези боеве родопци получават поздравителни телеграми от цар Фердинанд, командващия 11-та германска армия и командирите на 3-та дивизия. Тези боеве остават завинаги в бойния път на полка с кръвта на загиналите бойци и командири и с думите, изписани по-късно в полковата история: “Рамо до рамо родопци браниха позицията и загиваха в братската земя, за да защитят нападнатото от всички страни Отечество! Добро поле трябва да ни покаже как шепа българи-родопци през майските боеве умряха за своето Отечество!”
През есента на 1917 г. полкът отново отблъсква опитите на противника да овладеят Добро поле и защитава позициите си с цената на нови жертви, убити и ранени, починали по-късно от рани и болести. На 26 октомври 1917 г., на Кота 1050 на завоя на р. Черна, загива Петър Делчев Радев, на 34 години, на 9 ноември загива Тенчо Петров Тодоров, на 38 години. Пак на 26 октомври 1917 г. в Битоля от раните си умира Цвятко Георгиев Цветков, на 31 години.
Пробивът, направен от съглашенските войски по линията Прилеп - долината на р. Вардар - Скопие, решава изхода на боевете през есента на 1918 г., а и участието на България във войната. Родопци до смърт защитават Добро поле. Тук полкът оставя 46 убити редници и 13 офицери, 241 войници са безследно изчезнали, пленени са 2 офицери и 604 войници. Добро поле се превръща в символ на българската национална трагедия. В последните месеци на войната, на 10 юни 1918 г. в Битоля, от раните си умира Христо Карев Делчев, на 35 години, на 22 юли в Хасковската военна болница умира Георги Великов поп Петров, на 1 август в Драма умира Гого Колев Гогов, на 31 години, а на 4 септември в полковата болница, разположена около Серес, умира от малария Георги Христов Бечев, на 22 години.
На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие при изключително тежки и унизителни условия. Страната излиза от войната, българската армия се оттегля в старите граници и се демобилизира в голямата си част, войските на запад от Вардар остават в плен на Съглашението. На 3 октомври 1918 г. с манифест цар Фердинанд абдикира в полза на престолонаследника княз Борис ІІІ.(7)
Участието на България в Първата световна война поставя страната при нови и по-тежки условия. Мобилизирано е цялото мъжко работоспособно население. След мобилизацията в Сираково остават предимно жени, деца и старци. Работният добитък и инвентар са реквизирани в по-голямата си част за нуждите на войната. Постоянно се извършват реквизиции на хранителни и селскостопански произведения. През военните 1915 - 1917 г. в Хасковска околия са засети много по-малко площи в сравнение с 1908 г., главно с пшеница, ръж и царевица. И макар че околийският агроном дава сведения за добра реколта на пшеница и царевица през 1917 г., то засетите площи са много малко. Някои от основните технически култури в района, като анасон, не са засети изобщо, а други - като сусам и памук, твърде малко. Единственото изключение от индустриалните култури е тютюнът. Голяма част от обработваемата земя е оставена на угар. Състоянието на работния добитък и земеделски инвентар е окаяно.(8)
Всичко това е причината да нарастват антивоенните настроения. В края на 1918 г. Хасковската околийска дружба заявява своят протест с искане за закриване на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, за премахване на военното положение и спиране на насилственото изземване на храните на селяните. Антивоенните настроения обхващат и войниците от 10-и пехотен полк. В полковата история четем следното: “Но най-тежки от всичко бяха новините от тила. Не само мизерията на войнишките семейства сломяваше духа… Несправедливостта дразнеше. Появи се недостиг от хранителни припаси и в страната… Още през зимата почнаха да се зараждат политически настроения…” Създават се войнишки комитети, засилват се още повече антивоенните протести. След пробива на Добро поле войници от полка се включват във Войнишкото въстание. След много сражения, победи и едно фатално поражение, след войнишкия бунт и Солунското примирие войниците се връщат по родните места.(9)
В трите последователни войни за обединението на България Сираково изпраща на фронта своите синове в състава на 10-и родопски пехотен полк. От Балканската до края на Първата световна война сираковци дават своя принос в защита на националните интереси и скъпи жертви за свободата и обединението на отечеството.

БЕЛЕЖКИ

(1) Бойна история на Десети пехотен родопски полк. С., 1942, с. 50, 56.
(2) Пак там, с. 107.
(3) Архив на кметството в с. Сираково. Регистър за гражданското състояние за 1912 и 1913 г.
(4) История на българската дипломация. С., 1994, с. 471 - 478. История на България. С., 1999, т. VІІІ, с. 212 - 214.
(5) Бойна история на Десети пехотен родопски полк. С., 1942, с. 123; Архив на кметството в с. Сираково. Регистър за гражданското състояние за 1913 г.
(6) Пак там.
(7) Бойната история на Десети пехотен родопски полк. С., 1942, с. 144 - 326; Архив на кметството в с. Сираково. Регистър за гражданското състояние за 1916 и 1917 г.
(8) ТДА - Х - во, ф. 45 к, оп. 1, а. е. 275, л. 23 - 24, 168; а. е. 26, л. 136, 196.
(9) Бойна история на Десети пехотен родопски полк. С., 1942, с. 300; Т. Делев. Страници от историята на Хасковски окръг. Хасково, 1981, с. 42 - 43, 51 - 52.

(*) Предложеният текст е откъс от непубликуваната история на село Сираково, Хасковско „Две махали под кръста” с автори Георги Граматиков и Йордан Нанчев