Сергей Кличков

превод: Георги Ангелов

Да напиша биографията си не е толкова просто: за онова, което не е било, но което непременно би се случило в действителност и ако не е “станало”, то е защото е очевидно, че не само самият човек, пресметлив и далновиден, вечно стараещ се да се промъкне към съдбата си откъм гърба й и да я сграбчи за врата, но и защото самата съдба нерядко греши и прекалено късно поправя грешките си - за всичко това трябва да се разкаже така, че у никого да не остане и сянка на подозрение че то никога не се е случвало, макар че, повтарям, много лесно би могло и да се случи; от онова, което е било в действителност, което биха могли да потвърдят живи свидетели, документи и паспорти, е необходимо винаги грижливо да се подбере нужното и характерното, защото много от онова, което се “случва” с човека, напълно би могло да мине встрани - за всичко трябва да се разкаже така, че и най-сериозното преживяване да не се превърне в съзнанието на читателя в пищни фантазии на съчинител.
И така: роден съм през 1889 година в Чертухинската гора недалече от село Дубровки, веднага като преминеш рекичката Куйминка и свиеш за синора с Глебцово, принадлежащо тогава на помешчика Доброволски. На този синор, на самата просека стоеше Гъстата Елха, описана от мен в “Захарния немец”, около елхата, помнят го и сега къпинаците на Дубровки, имаше непроходим малинак: в него поради неопитността и младостта си ме изтърсила моята родителка… Затова ли така обичам мъховете, гъстите елховите гори, облаците от комари и мушици, от които с такава недружелюбност бягат виладжиите?.. Покрита с мъхове чистота, с боговник и куманика, блато с острица по края, тук някога много рано разцъфтяваха жълти блатни звънчета, от които си правех “часовник”, с верижка от двете страни, като на търговец, а в зимните бурни вечери лениво и доверчиво, недалеч от външния вход бродеха семейства от лосове, срещу които баба ми Авдотя кой знае защо винаги ревностно се кръстеше.
«Мили мои!» - казваше тя, здраво хванала ме за ръката, и ги изпращаше с дълъг и умилен поглед.
Сега на това място е совхозът “Първа петилетка”, лосове нещо отдавна вече не се виждат и ако пробяга сега по първия сняг смаян от белотата заек, рядко някой ще приеме тази среща за лош знак, а ако се прекръсти по примера на баба ми Авдотя, ще бъде съвсем не от страх, а от същото умиление пред живата твар.
Впрочем, заради истината, трябва да кажа и друго: селянинът след войната, очевидно за дълго, стана зъл и недружелюбен, затова едва ли ще се умили, по-скоро - ще метне пръчка!
Зад оградата на нашата градина, от другата страна на блатото срещу река Куйминка, пролетно време, в разораните ниви токуваха не по-малко от петдесет двойки черниши, баба ми казваше за тях, че това е птицата на цар Давид, затова и опашката й прилича на вдигната лира.Сега чернишите повече токуват в моите стихове и романи, по нашите места тази птица вече е рядка. Самият аз тази птица - какво удивително бърборене (но увлекателно!) вдига тя под прозорците в звънливите пролетни часове преди разсъмване, когато случайно изтичваш от къщи по нужда! - обичам повече от всички останали, ако не се брои птицата сорока, но за нея този път е по-добре да премълча, защото историята със сорока в действителност прилича повече на измислица, а на мен и без това ми е тъжно, че хората ми вярват само по големи празници!
Но нека леко да се поправя: нито сороки, нито тетереви вече не виждам, живея, както казах, в добра вилна местност, съзерцавам Дубровки само по останалите снимки и читателят сам може лесно да… [продължението е загубено]

боговник - лечебна трева
куманика - къпинови растения
черниш - горски дъждосвирец или бялоопашат, птица от семейство бекасови
сорока - птица от семейство вранови
тетерев - птица от семейство фазанови