ИЗРЕЧЕНИЯ - ВТОРА ЧАСТ

Йордан Янков

*                      
И все пак свободният човек, преминал през робството, е по-свободен от този, на когото свободата му е била дадена наготово.

*
И писателските му заслуги бяха заслуги към по-висшия чин.

*
Последна умира глупостта.

*
Славата е дреха, която топли, но не стопля.

*
В един хор най-оригинален е този, който пее фалшиво.

*
На пропагандата принадлежи този поет, който не може да принадлежи на поезията.

*
Пропагандата е като лъжата - винаги патетична.

*
Едно положително качество на отмъстителя - непоклатима памет.

*
На Генко Генков и дишането му минаваше през четката.

*
Едва ли има в българската живопис художник, който да е рисувал повече плодове от Владимир Димитров-Майстора. Плодовете при този художник никога не са в класическия им вид - във фруктиера. Те са или на дървото, т.е. на корена, или… в ръцете на човека. Оригинална философия: плодът живее на корена или в ръцете на човека.

*
За да слушаш, не са необходими само уши.

*
Точният часовник е жесток. Неточният лъже, но успокоява.

*
Чалгата - затлъстяла музика.

*
Тъгата по живото е по-страшна от тъгата по мъртвото.

*
Няма нищо по-скучно от две успоредни линии. Дори природата (в перспективата) ги води под ъгъл, за да избегне скуката.

*
Младият не знае как да го прави, но го прави. Възрастният знае как да го прави, но не може да го прави.

*
Анализът изглежда е дар на скептичния човек. А синтезът - на оптимиста.

*
За жалост, дошло е време, когато позата става неразделна част от характера.

*
Той не стоеше на високия си трон, а се криеше зад него.

*
В житната нива цветето бурен ли е?

*
Оставаше си тъп, защото му липсваше доста, за да бъде причислен към глупавите.

*
Подарявайки излишното, проявяваш справедливост. Щедрост проявяваш, подарявайки това, което ти е необходимо.

*
“Ключът към свободата” - така се казва картината на Рьоне Магрит, която представлява счупен прозорец, чиито стъкла са паднали заедно с пейзажа, който се е виждал през тях.

*
Калъпът не е мярка.

*
Да загърбиш необяснима любов, е много по-трудно, отколкото обяснима.

*
Безмозъчието започва с ентусиазъм и завършва с фанатизъм.

*
Думите се спасяват само в добрата поезия.

*
Не е ли цинизъм да се делят хората според парите в джоба им на “социално силни” и “социално слаби”?

*
Сенека: “Борбата за власт е борба за узаконяване на собствените пороци.” Тази мисъл е казана преди 2000 години.

*
Проявяваше завиден интелект, за да прикрие глупостта си.

*
Премълчаното също влиза в нас. Но не през ушите.

*
В бъдещето отиват не разбраните, а неразбраните.

*
Метаморфозиката - материя, която си почива.

*
Фанатизираното служене на идеята е най-ефективното нейно отрицание.

*
Ограниченият човек нарича щастие доволството. Щастието е състояние на задоволения дух. Доволството е състояние на задоволеното тяло. По тази логика лишеният от духовен живот остава чужд на щастието.

*
Толстой е отричал Шекспир. Ницше е твърдял, че “Хамлет” е слаба творба. А какво да кажем ние, дето боготворим и отричания, и отрицателя?

*
Изкуството може и да забавлява. Но забавлението не може да бъде изкуство.

*
Миналото е бъдеще на бъдещето.

*
По-лесно е да се аргументираме отричайки, отколкото утвърждавайки.

*
Далчев твърдеше, че поезията умира от много музика. Имаше предвид предходниците си, символистите, които в стиховете си ухажваха напевността като безспорна примадона.

*
Писателят ражда произведението, но истинският му живот е в чужди ръце.

*
В живописта моделът подсказва, но инвенцията казва.

*
Дарбата е тази, която превръща точното във вярно.

*
Истинската поезия е като любовта - една среща не стига.

*
След общуване с амбициозни хора, се налага дълго да се отърсваш от пушилката, която са вдигали около тебе.

*
Не е на добро да видиш стълб там, където трябва да видиш дърво.

*
Мишел Чоран за Хорхе Луис Борхес: “Върху главата му се стовари злощастието да бъде признат. Той заслужаваше по-добра участ.”

*
Не се радвайте на изкуството, което с лекота се втича във вас. У човека нищо не се втича направо. Дори и водата приемаме на глътки.

*
Виждаме повече залези, отколкото изгреви. Ясно е какво означава това.

*
Най-характерно за нашето време е това, с което не съм съгласен.

*
Гюстав Флобер съветваше ученичката си госпожа Коле да бъде “студена като ледена шушулка”, когато пише. Това значи да владее топлината си, за да успее да я внуши, вместо да се самозабрави в нея.

*
У Гоген няма сенки. Изпила ги е светлината.

*
Ще се окаже, че доброто в живота е дело повече на тъжните, отколкото на веселите хора.

*
Славата не остарява. Тя овехтява.

*
Самотна е водата, която никъде не се влива.

*
Ако нямаше жертви, щеше ли да има хищници?

*
Що за парадокс: законите за защита на човека са по-малко от тези, които защищават неговата собственост.

*
Човекът отдавна е изял доброто животно в себе си.

*
Скромният страни не от хората, а от тяхното възхищение.

*
В спомените на стареца прилагателните са повече.

*
Франц Кафка за Максим Горки: “Перото не е инструмент, а орган на писателя.”

*
От небитието - до небитието. Това ли е животът?

*
Най-тъжният автор в българската литература е… хуморист. Алеко Константинов.

*
Свръхдосада - вдъхновен бъбривец.

*
Единственият поет в света, върху гроба на който е построен параклис - китаецът Ван Вей, живял в VІІ век след Христа.

*
Не е ли магия това: двуизмерното огледало да ни отразява триизмерни?

*
Логиката не е в стихотворението, а в главата на читателя.

*
Тълпата - хора, за които имаш чувство, че всичко знаеш.