СТО СТОНОЖКИ
СТО СТОНОЖКИ
Сто стоножки в прашен път
уморени крачат,
своите нозе броят,
и броят, и плачат.
Сто стоножкини сълзи
блясват като брошки.
Вече ручейче пълзи
подир сто стоножки…
Все нозете си броят,
все горчиво плачат.
Докога така сред път
боси ще се влачат?
Все не знаят накъде,
мрак над тях се спуща…
Няма кой да им даде
сто по сто обуща!
СВЕТУЛКА
В празна бобова шушулка
шушна-мушна се светулка.
Мигна-смигна, но едва.
И се сгуши след това.
Сгуши се като във люлка
уморената светулка.
Лампичката угаси.
И за сън се нагласи.
Ех, ще се наспи! Но… чакай.
Викна ли за помощ някой?
Кой - залутан в мрака, - кой
сепна късния покой?
В миг от люлката-шушулка
скокна малката светулка.
Светна лампичката… - Хей,
тук съм, не плачи, недей!
Сам не си, не се окайвай!
Потърпи, не се отчайвай!
Подир миг ще долетя.
Твоя път ще осветя.
